Българско изследване търси произхода на божествата на съдбата

Изследването "Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления" на доц. Мая Александрова се нарежда до класически трудове в тази област като "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър и "Маските на бога" на Джоузеф Кембъл.

Доц. Александрова, специалист по общо и балканско езикознание и социолингвистика, представя изследването в "Нашият ден":

"В тази книга изследвам произхода на божествата на съдбата, като се опитвам да стигна до първоизточника. Традиционните божества на съдбата, които познаваме, са орисниците, мойрите и т.н.  Представата за тях е като за три жени, които се явяват непосредствено след раждането на дете и до люлката определят съдбата му. Това е мотив, който се среща на много места в Европа.

Установих, че те са по произход от едно и също женско божество – Великата богиня майка от праисторията – времената, когато в Европа и в Близкия изток няма писменост, но има много археологически и генетични изследвания за населението, обитавало света, да речем, от 10 000 години пр. Хр. Вярвало се е в една могъща женска сила, която наричаме Великата богиня майка."

Доц . Александрова говори още за тройката като сакрално число, за трансформацията на Великата богиня през вековете, белязани от политеистични и монотеистични религии, до нейните днешни проявления, запазени включително в християнската традиция – чуйте в звуковия файл: