България и Музеят за съвременно изкуство

Наскоро поредица от събития отново подчерта липсата на музей за съвременно изкуство в България. Първо колежка отбеляза: "30 и повече години след промените българското съвременно изкуство почти няма видимост извън страната. Значи ние нещо не сме направили като хората".

Отговорих ѝ, че българското съвременно изкуство на практика не е видимо и в България, особено за широката публика. "30 години отидоха в борбата за две неща: редовно участие във Венецианското биенале и музей за съвременно изкуство у нас. Първото, надявам се, вече се постига, а за второто сме в задънена улица".

И допълних, че наличието на музей за съвременно изкуство като начало ще легитимира това изкуство пред широката публика, а самото то ще битува по-комфортно в самата България. Отделно че и видимостта навън ще става далеч по-лесно през такава музейна институция, а не само с усилията на отделни хора, сдружения и фондации.

Почти веднага след този разговор дойде новината, че три произведения на художниците Расим, Правдолюб Иванов и Иван Мудов постъпват в колекцията на Центъра "Жорж Помпиду" в Париж. Разбира се, отразихме радостното събитие в "Музей в ефира", а заедно с това се запитах дали имената на тези международно известни наши творци са познати на българската публика…

Самото предаване "Музей в ефира" бе създадено преди 15 години тъкмо с идеята да компенсира според възможностите си липсата на музей за съвременно изкуство в България. Но компенсиращите форми не могат да запълнят тази липса. Без такъв музей българската арт сцена се превръща в "затворена екосистема", както отбелязва Сергей Георгиев в наскоро публикуваната статия в Портал Култура със заглавие "Защо срещата с публиката не преминава в разговор?".

За липсващия музей Диана Попова разговаря с Мария Василева, Иван Мудов и Гергана Минкова.