Вярата, надеждата и любовта

Живяла в края на I и началото на II век св. София напълно оправдава през своя земен път името си, което значи премъдрост. Кръщавайки дъщерите си Вяра, Надежда и Любов, тя съумява да ги възпита в тези стълбове на християнството.

Според св. ап. Павел вярата е "жива представа на онова, за което се надяваме и разкриване на онова, що се не вижда", За вярващия човек тя е увереност в невидимото, като във видимото и в очакваното като в настоящето, защото отново по думите на христовия апостол: "Който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува", а това от своя страна е предпоставка за стремеж към Него и условие за общение с Него.

Надеждата, че доброто ще се възцари на земята, че собствената ни болка ще отмине с отиващата си нощ. Надеждата, че децата ни ще живеят в един по-съвършен свят. Тази надежда за християнина е свързана с упованието на нашето сърце в Бога, с увереността, че Той непрестанно се грижи за нашето спасение и ще ни дари обещаното блаженство.

Само вяра и надежда без любов и добри дела не са достатъчни за спасението на християнина, защото "който не обича брата си пребъдва в смърт". Истинската любов е придружена с добри дела, или по-точно казано, добрите дела са свидетелство за любов.

След значението на имената на тези три мъченици, стигаме до премъдростта. Ние сме хора и със своите човешки слабости и грехове не можем да бъдем премъдри като Твореца, но можем да се стараем да бъдем мъдри. А мъдростта е да съчетаем в себе си вярата, надеждата и любовта.

Заедно с д-р Смилен Марков, преподавател по "Християнска философия" в катедра Библейско и систематическо богословие при ВТУ "Св. Кирил и Методий" разговаряме за вярата, надеждата и любовта.