Говори кметът

Сигурно са необходими още години и десетилетия съзнателно и последователно (което май не ни е много присъщо) създаване на граждански навици и култура, за да се отървем не само от наивното "влюбване" в поредния създаден за една нощ месия, но и от дълбоко нихилистичното и безперспективно умозаключение "всички са маскари". Просто трябва да правим своите избори – лично за себе си, но и за общото, от което сме част.

Как да изберем, кого да изберем, на кого да вярваме, чии думи са истинни и чии – лъжливи или кухи. Тъкмо думите, т. е. речта, е може би най-видимият и въздействащ фактор, който политиците и изобщо публичните личности насочват към нас, но и най-издайническият за техните цели, намерения и възможности.

Сред многото знаци, които могат да ни помогнат да се ориентираме, има един, който изглежда сравнително ясен и това е дали речта на човека пред нас отговаря на неговата функция и длъжност, т.е. дали министърът говори като министър, кметът – като кмет, депутатът – като депутат, президентът – като президент и т.н.

Какво се получава, когато речта се разминава с реалната позиция на обществената личност с нейните отговорности, правомощия и ограничения. Каква е цената на лъжовното или некомпетентното "излизане от роля" – за това разговаряме с проф. Иванка Мавродиева, преподавателка в Софийския университет по пиар, бизнес комуникация, реторика, академично писане, активна блогърка и създателка на съвсем новия подкаст "Ораторът на 21. век".

Чуйте разговора в звуковия файл.