Изложба на графичната живопис на Белин Мартинов

"Нарисувано" се нарича изложбата на Белин Мартинов (1945 – 2001), открита в галерия "Стубел". Художникът е роден Стара Загора, завършил е "Илюстрация и оформление на книгата" при проф. Евтим Томов и проф. Петър Чуклев в НХА. За него знаят малцина – приятели, колеги, съгражданите му. Причината за това е особената му съдба, малкото му изложби и прекършения му порив по начин, по който тоталитарната власт умееше.

Още през 1969 година той прави първата си самостоятелна изложба с графики и рисунки. През 80-те на миналия век работи активно в родния си град. Самостоятелната му изложба през 1983 г. е събитие, но е трудно приета: "Работите на Белин Мартинов не са създавани за радост на очите и още по-малко за украса". След това художникът се затваря, води отшелнически живот, като постоянно рисува и дори в един момент заковава вратата на апартамента си, за да не го безпокоят. Има само още две изложби приживе – през 1988 и 1994 г.

Белин Мартинов споделя, че рисуването е "едно мое занимание, което много рядко – на четири-пет години, търси връзка с хората…Това, което показвам, е графична живопис… Обичам бързия и рационален начин на живопис".

Писал е и стихотворения, които излизат в книгата "Колоратурна симфония" през 2015 г. Същата година е показана на "Шипка" 6, СБХ част от ретроспективната изложба в Старозагорската галерия, състояла се през 2005 година, където през 2019 г. негови приятели представят около 30 непоказвани дотогава творби в изложбата "Непознатият Белин Мартинов".

Проф. Марин Добрев казва за работите на Белин Мартинов, че са "зрим отглас на нещата от живота, на нашите делници. Адресирани до разума ни, провокират потребителското псевдоравновесие на зрителя, еснафските щампи на "улегналите" ни възприятия. А за това малцина са подготвени. Рано или късно Белин Мартинов ще намери своето запазено място като един от най-големите ни рисувачи. Защото той носи нашата съвест. И работите му изричат само по няколко думи, но те са достатъчни, за да започнем пътуване към безкрая, дори след като сме си тръгнали от залата."

Снимки – Ани Петрова, БНР