"Шестте струни на Аполон" от Йохан Пахелбел

Макар и Йохан Пахелбел в днешно време да е известен предимно със своя Канон в Ре мажор, той е сред най-прогресивните композитори в германските земи през XVII век, който демонстрира водещото си положение както в клавирните жанрове, така и в църковната, камерната и вокалната музика.

Hexachordum Apollinis ("Шестте струни на Аполон") Пахелбел публикува през 1699 г. и произведението е считано за върха на композиторското му майсторство за клавир. Творбата, която се състои от 6 арии с вариации, може да бъде изпълнена както на орган, така и на клавесин, които са показани на заглавната страница на изданието. Композиторът посвещава този свой magnum opus на двама свои колеги – Фердинанд Тобиас Рихтер и Дитрих Букстехуде, като в пространното въведение към творбата изразява надеждата те са станат учители на неговия син Вилхелм. Не е ясно дали това желание на Пахелбел се е осъществило обаче. Повечето от ариите в "Шестте струни на Аполон" са последвани от 6 вариации с изключение на втората, която има само пет, и на шестата, която има осем.

Белгийският музикант Вим Винтерс решава да изпълни клавирната творба на Пахелбел на клавикорд, заради централното място, което инструментът заема в музикалната практика в германските земи във втората половина на XVII и целия XVIII век. За записа Винтерс използва т.нар. "свободен" клавикорд, при който за всеки клавиш има по две самостоятелни струни, за разлика от "свързания", където няколко клавиша докосват една и съща струна на различни места. Подобни свободни инструменти са били особено популярни, защото позволяват изпълнението на по-голям брой тоналности, както и възможността за прозвучаване на повече съседни тонове.

Този вторник (23 януари от 14 часа) в предаването "Музика хисторика" слушаме изпълнението на Вим Винтерс на "Шестте струни на Аполон" от Йохан Пахелбел.