Любовта към Бога и човеците

В днешната неделя, изкушен от един юдейски законник Христос ни напомня, двете основни заповеди: да обичаме Бога с цялото си сърце, с целия си ум, с цялата си сила (тоест с цялата сила и способност, която ни е дадена да обичаме), и нашият ближен, както себе си. Почти всеки човек като чуе думата "заповед" застава нащрек и не винаги я приема положително.

Никой не обича да изпълнява заповеди, но тук следва да обърнем внимание, на едно по-широко значение на думата, за което говори и митрополит Антоний Сурожки, като разяснява, че ние следва да приемаме тези думи като Божие завещание за нас. Човекът, създаден със свободна воля има правото на избор и възможността да следва призванието си или да се отрече от него. Бог ни обича толкова много, че ни призовава да съществуваме и поема риска да ни даде любовта Си, като знае, че тя може да бъде отхвърлена.

Едва ли има човек, който не знае какво означава да отвориш сърцето си за даден човек и да бъдеш отхвърлен от него. В такъв случай става дума за човешката любов, но колко по силна е мярката на Божията любов към нас, Който отдаде Своя Единороден Син за нас човеците. Христос стана човек, т.е. един от нас, наречени Свои братя и сестри, свои приятели и жертва живота Си за нас. Заедно с доц. Мариян Стоядинов, преподавател в православния богословски факултет при ВТУ "Св. Кирил и Методий" разговаряме за любовта към Бога и човека.