Никола Петров – за контраста между победата и разкайването

Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония".

"Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло готови за поети... Но това може би не е толкова важно, колкото от позицията на човек, който чете поезия, за мен е по-важно да се възхити на самата поезия, отколкото чисто човешкия фактор, който е влязъл в това как биографично се е случило. То, разбира се, е интересно, но едва ли е толкова интересно за човек, който просто обича поезия – да я чете или да я слуша.

...Проспиваме времето си, но аз не съм убеден, че това непременно е повод за съжаление и самосъжаление. Нямам мистично отношение към съдбата – това е по-скоро въпрос какво ти е заложено, от една страна, и това какви обстоятелства се случват около теб, ако ти нямаш контрол върху нито едното от двете. Обикновено е така. Да проспиш времето си не е повод за съжаление – то е нещо, което е трябвало да се случи. В един момент преставаш да проспиваш по една или друга причина и започваш да живееш.

Акцентът за мен в тази книга е в контраста между победата и разкайването, а не толкова върху разкайването само по себе си. То ми е интересно в комбинация с победата. Такива драматични контрасти – може ли да си в живота победител и в същото време да се разкайваш, и мисля, че е възможно."

Чуйте разговора за "Артефир" в звуковия файл.