Съединение? Или присъединяване?

Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. 

Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на България, то историята ни би се развила съвсем иначе, не толкова трагично, направо нескопосно – особено в областта на дипломацията. 

Всъщност ние говорим за Съединение, но ако погледнем фактите обективно, това е по-скоро поглъщане от страна на Княжеството на автономната Източна Румелия. Защото всичко румелийско, като институции и политически практики, е изличено, ликвидирано, премахнато. 

В "Премълчаната история" поставяме въпроса дали наистина сме свидетели на Съединение, или по-скоро на присъединяване, а усилието да му отговорят възлагаме на проф. Милко Палангурски, на доц. Стефан Дечев, на доц. Алека Стрезова и на д-р Тони Николов.