Новина
Поетът Мартин Спасов честити 8 март на дамите в стихове
петък 8 март 2024 07:46
петък, 8 март 2024, 07:46
СНИМКА: Личен профил
Размер на шрифта
През 2013 г. ръкописът му печели Националния конкурс за издаване на дебютна книга в раздел поезия на издателска къща “Хермес“. Първата му стихосбирка носи заглавието “Аз мога да цитирам тишина“. С нея успява да спечели Националната награда за поезия “Южна пролет“ в Хасково през 2014 г.
През лятото на 2015 г. става носител на престижното отличие – Националната литературна награда за поезия “Владимир Башев“. През 2016 г. е награден с Национална награда за поезия “Дамян Дамянов“ в Сливен, а през 2017 г. взима наградата за изкуство и култура в родния си град Шумен. Той е автор на четири стихосбирки. Казва се Мартин Спасов и на 8 март избрахме да ви срещнем с него, за да направим една ефирна почерка със стихотворения.
Писането е самотно занимание. Човек трябва да се оттегли от шума около себе си, шумът вътре, и да може да напише с думи това, което го гложди, което трябва да освободи от себе си. След като стихотворението поеме, аз вече го гледам от дистанция и си обяснявам тласъкът, който ме е накарал да го напиша.
Определя се като съзерцател, който събира и запечатва моменти. "Моята поезия не е ориентирана конкретно към една жена, тъй като аз не обичам да озаглавявам стихотворенията си. За мен е важно всеки един читател да открие себе си и да се припознае в думите“, казва той.
В днешния ден той пожелава на жените да бъдат здрави, да намират повод за усмивка във всичко и да се чувстват значими в очите на отсрещния човек. Пожелава им също винаги да намират онзи тласък и вятър под крилете, който да ги кара да се извисяват над битовото. В края на разговора той черпи слушателите на програма "Христо Ботев" със следния стих:
Падат кичури тишина върху думи назаем взети
Тази нежност кога летя, като птица бурна в сърцето ми
Как да нарека океан, който жадно от мене пие
С теб обичам да бъда сам, мен ме плаши да казвам “ние“
Няма множествено число, щастието е едно едничко
Ти отричаш, че има любов, не отричаш ли всъщност всичко?
Ако раната не кърви, защо я наричаш рана?
Сърцето бедно като дервиш, плаща всичко, което няма.
Ще плати и потопът див, и в подмолите ще се скрие.
Благодаря ти, че бях щастлив, мен ме плаши да казвам “ние“.
Тази нежност кога летя, като птица бурна в сърцето ми
Как да нарека океан, който жадно от мене пие
С теб обичам да бъда сам, мен ме плаши да казвам “ние“
Няма множествено число, щастието е едно едничко
Ти отричаш, че има любов, не отричаш ли всъщност всичко?
Ако раната не кърви, защо я наричаш рана?
Сърцето бедно като дервиш, плаща всичко, което няма.
Ще плати и потопът див, и в подмолите ще се скрие.
Благодаря ти, че бях щастлив, мен ме плаши да казвам “ние“.
Чуйте разговора в звуковия файл.
По публикацията работи: БНР екип
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!