Панихида за Вазов: между спомена и безсмъртието

Отбелязваме 104 години от смъртта на патриарха на българската литература Иван Вазов. На гроба му, зад църквата "Св. София" в столицата, се състоя панихида, на която присъстваха десетки души, сред тях и директорът на Литературния музей в София – Атанас Капралов.

Панихидата в чест на Иван Вазов е традиция на неговите потомци, разказа биографът Катя Зографова, която пише трета книга за рода му: "По спомени на Бинка Вазова потомците на Вазов имат обичай всяка година да правят панихида. Но веднъж, преди още ритуалът да е приключил, пристига официалната делегация – вероотстъпници, атеисти, начело с Вълко Червенков. Той пита ехидно Борис Вазов, който тогава е с две патерици, но стои изправен пред гроба на Вазов: "Г-н Вазов, това провокация ли е?" А Борис отвръща: "Не, традиция е.""

Директорът на Националния литературен музей в София Атанас Капралов разказа и за малко известен факт, свързан с Петко Славейков: "Вазов приживе, освен огромното признание, е имал и свои врагове. Славейков и Вазов се спречкват и си разменят вражески послания. Дори решават да си устроят дуел в градината в Пловдив, но той така и не се състои."

В дома на Вазов – музея на едноименната улица в София, който днес беше с вход свободен, също се стекоха хора. Там срещнах негов почитател, дошъл от Варна. На въпроса какво го е довело, той отговори: "Родолюбие, българщината. Не трябва да забравяме българското в себе си, произхода си."

Открих го в стаята, където точно в 12 часа и 30 минути на 22 септември 1921 г. сърцето на Вазов се е пръснало. С черна лента е обвит столът, на който е седял.