Българският принос в изучаването на Антарктида – 3 епизод: Завършен и открит е новия лабораторен блок на българската база

Една от основните задачи в 33-ата българска антарктическа експедиция, извън научната дейност, е завършването на сградата на новия лабораторен блок, каза Камен Недков – командир на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън и още споделя командирът на базата.

Това е вторият етап от построяването на лабораторния блок и включва пълното изграждане на вътрешни стени, окабеляване, водоснабдяване и канализация и електрическо отопление. То трябва да бъде завършено през този полярен сезон и сградата да започне да функционира на сто процента като самостоятелна единица. За следващата година ще остане нанасянето на научното оборудване и мебелировката. Тук всичко се прави в името на науката и тя е на първо място, поясни Недков.

Сградата има три отделни лаборатории, склад към тях, сервизни помещения, голяма зала, която да служи за научна работа, конференции, събирания или свободно време, четири спални помещения с нужните бани и голяма съблекалня за цялата сграда.

Това е шестата поредна експедиция на Камен Недков. Той разказва, че е станал командир на базата по време на четвъртата си експедиция. Започнал като командир втора смяна заедно с д-р Атанас Пелтеков, който бил командир първа смяна. На о. Ливингстън Камен идва с интерес към новото, неизвестното и вярата, че може да бъде полезен.

Васил Гурев е ядрен физик и работи във физическия факултет на СУ. Тази година той за 13-ти път участва в екипа на изследователите на остров Ливингстън. Челото на най-близкия ледник до българската антарктическа база се придвижва с до 20-30 метра годишно, разказа физикът Васил Гурев от Софийския университет "Св. Климент Охридски", дългогодишен член на Българския антарктически институт и многократен участник българската експедиция. В рамките ѝ Гурев работи по проект за комплексни геофизични изследвания на ледници в района на Южния залив и българската антарктическа база "Св. Климент Охридски". Физикът Васил Гурев подчерта, че в рамките на проект от 1-2 години могат да се направят моментни оценки, които са много ценни, но сериозни изводи за тенденциите в динамиката на процесите могат да се направят едва след дългогодишни измервания. Обикновено екипите, които правят аналогични проучвания, наблюдават избрания ледник поне в продължение на 10-12 години. Едва тогава може да се даде една по-точна оценка на промените в масовия баланс на ледника, заяви той. Инж. Цветан Паров, който тази година е бил за трети път в българската база и е спелеолог и магистър по аерокосмическо инженерство, изследващ слънчевата активност. Докторант в Института за космически изследвания и технологии към БАН. Той работи по изследването на въздействието на климатичните промени върху ледниците в рамките на 33-ата българска антарктическа експедиция. Фокусът на Цветан Паров се концентрира върху влиянието на слънчевата активност върху ледниците на остров Ливингстън.

Снимка: Марина Великова