Изложба в Природонаучния музей разкрива възможностите на геномиката

"Природата все още не е разкодирана, но ние учените продължаваме да работи за това, защото това са въпроси свързани най-вече с опазване на биоразнообразието. Наистина можем да говорим за геномна революция, защото за първи път ние изследователите и еколозите имаме на разположение един набор от инструменти, които можем да наречем геномни и те не са били познати до момента. За първи път имаме възможност да изследваме организмите на ниво геном т.е. цялостта на геномната информация на всеки организъм комплексно и в дълбочина. Във своето на Националния природонаучен музей до края на годината е разположена изложбата. Тя разказва за една млада научна дисциплина - геномиката като представя накратко различните ѝ аспекти и приложения както в областта на медицината и човешкото здраве, така и в изследването и опазването на биоразнообразието. 

Геномното секвениране позволява на учените за първи път да изследват невероятното разнообразие от живот на Земята в цялата му комплексност, а ДНК на околната среда (eДНК) им помага да откриват следи от живот само чрез проби от почва, вода или въздух – без да улавяме или виждаме самите организми. Тези методи променят начина, по който наблюдаваме и изучаваме природата – по-бързо, по-точно и без вреда за околната среда и видовете. Изложбата е свързана с две организирането на две научни експедиции за първи път в България от Националния природонаучен музей, в сътрудничество със СУ "Климент Охридски". Целта им е секвениране на референтни геноми на българското биоразнообразие. Посетителите на изложбата ще могат да се запознаят с тази концепция. Референтните геноми са в типосните екземпляри, регистрирани за първи път. На същия принцип ние секвинираме една ДНК последователност, която е представителна за даден вид и отговаря на качество и стандарти. Този референтен геном се използва за различен тип научни изследвания на определен вид организъм. 

В нашата изложба, тъй като аз съм автор, но дизайнер е доктор Златка Яръмова по разбираем начин обясняваме тези понятия и връзката между тях. Целите на изложбата са две. Първата, че България развива науката геномика и по-специално при изследване на биоразнообразието и втората да се запознае широката аудитория с понятия като ДНК на околната среда. Всеки организъм след себе си остава огромно количество ДНК в околната среда и от 20-тина години ние учените вече събираме и изследваме това ДНК. целта ни е да правим мониторинг на биоразнообразието. Тези изследвания помагат и за развитието на палеогеномиката т.е. секвинирането на древната ДНК. По този начин секвинирахме и ДНК от вълнист мамут, обитавал земите ни преди години. По този начин искаме хората да разберат, че геномиката има приложение и извън медицината. Най- старото ДНК, което до момента науката е успяла да секвенира е на един милион години, открито е в ледени ядки от Северния полюс и тъй като е било замразено е запазена структурата на молекулата и позволява нейното анализиране. В друг тип проби и екосистеми това е много по- трудно да се направи. Изложбата цели и това за всички да станат ясни множествата приложения днес на геномиката и възможностите, които тя дава на изследователи и учени. Всеки посетил изложбата може да попълни и анкета,, за да се разбере до колко хората са запознати с науката геномика, разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доктор Стефания Каменова.

Цялото интервю на Ани Костова с доктор Стефания Каменова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.