Цветан Тодоров е българо-френски философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог. Той е сред най-значимите съвременни мислители.
Роден е през 1939 година в София и прекарва първите 23 години от живота си в България. Негов баща е библиографът Тодор Боров, а дядо по майчина линия е общественикът Иван Пеев-Плачков. Брат му Иван Тодоров е известен физик.
Цветан Тодоров емигрира през 1963 година, а след това се установява трайно във Франция. От 1987 година ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания. Изнасял е лекции в университетите "Йейл" и "Харвард". Сред най-значимите му книги са: "Въведение във фантастичната литература", "Поетика на прозата", "Критика на критиката". Книгите на Цветан Тодоров, писани на френски, се превеждат в България едва след 1984 година.
От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка: на Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Едуард Сноудън и други в своята книга "Непокорни".
Тези наши предшественици живеят и работят в различни страни и на различни поприща, но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни, общочовешки ценности.
Непокорните са онези слаби, които без омраза се противопоставят на властниците – казва Цветан Тодоров.
Ето още малка част от философските прозрения на този изключителен ум на ХХ век:
"Тийн Тайм" е съвместна продукция на БНР и "Димитър Еленов фондация".