Най-старата сграда в Париж и безкръвна корида в Камарг

Крикор Асланян вече е гостувал в "Покана за пътуване", но когато се чухме по Месинджър от Монреал, където той живее от години и започна да споделя спомени от Париж, само успях да му кажа "Чакай да включа записвачката", за да не прекъсна интересния му разказ. Интервюто започна с факта, че е посетил едно място в Париж – оберж (ресторант) Никола Фламел, с няколко десетилетия разлика.

Докато записвах любопитните спомени на Крикор Асланян за най-стария съхранен средновековен дом в Париж, връзката с Монреал се оказа лоша на най-интересното място. Затова ще ви цитирам накратко казаното от него: "Въпреки лукса, въпреки скъпите кристали и сребърните прибори атмосферата в ресторанта не беше същата. Но, когато на сервитьора казах, че съм бил тук преди 52 години, той онемя. Хвана ме за ръката и ме отведе отзад в кухнята да разкажа на персонала какво е било преди 52 години. И аз повече от 20 минути споделях какъв е бил този ресторант. Никой от тях, естествено, не беше посещавал това заведение преди половин век. Най-вероятно повечето от тях не са били и родени тогава. Самата сграда с помощта на френското правителство е реновирана и запазена в своя автентичен вид.

Монмартр преди половин век също беше различен. Още пазеше отпечатъка на Модилиани, на Толуз Лотрек, на Бодлер, на всички тези големи имена, които ние познаваме от историята на изкуството и на литературата. Изобилстваше от малки кръчмички, миниатюрни бистра, толкова характерни за френската столица. Бяха запазили своята парижка атмосфера. Докато през 2018 година всичко това беше силно комерсиализирано, американизирано и загубило, поне за мен, своя чар.

Да, Париж е винаги Париж независимо в кое време на годината и в кой век. За първи път отидох там през 1965 година на гости и останах два месеца там. Моят зет беше полицай и тогава ми беше написал всички забележителности в една тетрадка и аз методично, всеки ден си планувах къде какво да отида, какво да видя и съм обиколил Париж с един сандвич в джоба на шлифера", завършва тази част от разказа си Крикор Асланян.

Париж сега и преди половин век, кога ще имате възможност да научите разликите от очевидец?! С него се запознахме покрай книгата му за Стара София "Един софийски малчуган разказва", но като пътешественик той е посетил 35 държави и освен в Канада е живял и в Мароко. Ако се чудите как може да се събере в един живот – отговорът е прост: моят гост е на 88 години, но единственото, което му пречи да пътува по света е, че застрахователите отказват да издават полици на хора с неговата възраст. А паметта му за места, дати и хора е изумително точна.

Не знам дали сте чували стария анекдот "Каква е разликата между Париж и мъжа? Че Париж е винаги Париж". От разказа на Крикор Асланян, обаче излиза, че поне в неговите очи френската столица не е същата от спомените на младостта му. Но от него човек винаги може да научи нещо ново – за мен това беше факта, че във Франция, в областта Камарг, има корида, при която тореадорите не са въоръжени и само грабват червени панделки от рогата на биковете.

Това е крайбрежен регион в Южна Франция, разположен на юг от град Арл, между Средиземно море и двата ръкава на делтата на река Рона. Мястото е прекрасно за онези, които мечтаят за активна почивка: конна езда, планинско колоездене, кайтсърфинг, разходки сред природата. Гостите могат да се доближат до диви животни,  розови фламинго и чапли. Освен това ще се потопят в местните традиции с посещения на музеи и демонстрации на безкръвно бикоборство, а за да се съвземат след толкова много емоции... страхотните плажове ги очакват! Запитах Крикор с какво още е прочута тази по-непозната за нас част на Франция. С факта, че там всички коне са снежнобели.

С пелерината си на виртуален Батман от креслото си в Монреал Асланян отново ни пренесе от Париж и Камарг до Прованс – мястото за истински романтици. Земя на лавандулови поля и маслинови гори, уханни склонове, плодородни земи, ослепителни цветове и пленителна природа. Наричат мястото райска градина с плодов аромат, изискани вина, римска архитектура, парфюми, пищни фестивали и красиви плажове. Този пъстър и ярък колорит, от който въздухът сякаш вибрира, е вдъхновил десетки художници. На първо място безспорно е Винсент ван Гог въплътил в над 150 картини невероятния провансалски пейзаж. Тук са творили и Сезан, Гоген, Шагал, Реноар, Пикасо…

Снимките – личен архив на Крикор Асланян, Pixabay