Една книга, три езика и един живот: Рами Спасов и неговият прочит на "Туфо рижият пират"

Днес ви срещаме с един човек, чиято история е своеобразен мост между България, Ливан и Австрия. Рами Спасов е роден в Киев, в семейство на българин и ливанка. Детството му преминава между двете страни, но едва десетгодишен преживява загубата на баща си. Тогава майка му взема решение да се върнат в Ливан – място, което за малкия Рами се превръща в дом, но и в източник на носталгия към България.

"В онези години контактите ми с българи бяха силно ограничени", спомня си той. "Имах няколко приятели от смесени бракове в Ливан, с които и до днес поддържаме връзка."

През 2001 г. съдбата го отвежда във Виена, където е приет за студент по техническа физика в Университета във Виена. Там отново открива българската общност – хора, език, култура, дори автобус, който директно свързва Виена и България.

Българската организация като "малко селце" От 2017 г. Рами Спасов е част от Българската културно-просветна организация (БКПО) "Кирил и Методий" във Виена. Първоначално се присъединява към театралната група "Аплауз", а в края на 2023 г. поема ръководството на литературния клуб към организацията.

"80 години са много време — това е съвсем различна епоха", казва той в ефира на "Нашият ден", по повод годишнината на БКПО, една от най-старите подобни организации в Европа. "Нашата организация е като едно малко селце – не бих го нарекъл дом, защото в нея има много различни звена – хор, танци, литературен клуб, някога имаше и гайдари. Всеки от нас е част от общността, но и има свой собствен интерес, на който посвещава време."

Езикът като убежище За Рами писането е естествена нужда. "Литературният клуб съществува, защото човек иска да се изразява – и то на езика, който му е най-близък", споделя той. "Българите тук искат да пишат, но често това, което създават, трудно се разбира от другите. А аз искам това, което изразявам, да бъде разбрано."

Той се усмихва, когато си спомня как като тийнейджър в Ливан започнал да води таен дневник – на български. "Тогава вярвах, че всички мои проблеми са много важни, дълбоко екзистенциални", казва с усмивка. "Живеехме в Южен Ливан, а аз бях най-белият човек там. В училище ми викаха ‘българско сирене’. Говорех арабски без акцент, но пак ме гледаха странно."

Една книга за седем години Когато през 1994 г. напуска България, може да вземе със себе си само една книга – "Приключенията на Туфо, рижият пират". "Мислех, че ще си изпратя и другите книги по-късно с колети, но тогава дойде инфлацията и колетите станаха непосилно скъпи. Така прекарах седем години в Ливан само с една българска книга", спомня си той.

Междувременно, къщата в Ливан била ударена от израелска ракета – загубили много спомени. Но тази година съдбата поднася неочакван подарък – приятелка на майка му в България, която пазела кашони с техни вещи, ги открива. "След 31 години намерихме книгите и снимките си. В Ливан загубихме спомени, но в България ги открихме отново", казва развълнувано.

Мозъкът в три езика Днес Рами пише на три езика – български, арабски и немски. "Сякаш мозъкът ми е разделен на стаи. В зависимост от това, за какво мисля, пиша на езика, на който мисля. Не съм го планирал така – просто така се получи."

На въпроса коя българска дума не може да се преведе, той се замисля:

"Например "наш човек", "чушкопек", "манджа". Това са думи, които не носят просто значение, а цяла култура."

Историята на Рами Спасов е история за езика като дом, за паметта, която оцелява въпреки времето и разстоянията, и за едно малко "селце" във Виена, където българският дух продължава да живее.

Слушайте!