Кост от Крим разкрива далечни миграции на неандерталците

Археолози установяват, че източноевропейски неандерталци са се придвижвали на повече от 3000 километра навътре в Азия, съобщава публикация в научното списание PNAS (Proceedings of the National Academy of Sciences). ДНК анализът на новооткрита бедрена кост от Кримския полуостров се оказва най-силната досега генетична следа за пътешествията на вида.

Бедрената кост е намерена в скалното убежище Староселе в Крим. Извлеченият от нея генетичен материал е подобен на този от неандерталски фосили в района на Алтай, в руския Сибир, потвърждава археоложката Емили Пигът от Виенския университет. Изследвана е митохондриална ДНК, която се предава от майките на техните деца. Благодарение на нея се установява, че фосилът е на момиче, чиято майка е била неандерталка, а бащата – денисовец. Установено е и сходство в изработката на каменни сечива, което също потвърждава родствената връзка между неандерталците от Сибир и тези от Крим.

"Дългите миграции на неандерталците са улеснили контактите и кръстосването им с Homo sapiens и с денисовците в различни части на света", казва Пигът. Именно така се появява съвременният човешки вид Homo sapiens.

Чрез радиовъглеродно датиране учените определят, че намерената бедрена кост е на около 46 000 години. Анализирани са и белтъчни остатъци от други 150 кости, открити също в Староселе. Оказва се, че това са останки от коне – доказателство за ловуването на диви коне от неандерталците.