Атанас Орачев: Странджа е най-малко изследваната планина у нас

Тази година за 24-ти път проведохме кръглата маса, организирана от сдружението "Черноморска Странджа", като всеки път имаме една определена цел и събираме учени от страната. Идеята ни е да подпомогнем изследването на Странджа във всички възможни сфери, тъй като тя е най-слабо изследваната българска планина. Тепърва се надявам тази наша идея да намери своите млади последователи. До момента в резултат на работата ни са издадени над 300 доклада, като издадохме и първи том от подбрани изследователски доклади.

В младите си години като водолаз изследвах и Черноморското крайбрежие. Най-силно впечатление ми направи вкаменената гора в морето край Созопол. Спомням си след една голяма буря, аз имах рядкото щастие да я видя в истинския ѝ вид, тъй като бурята бе отнесла пясъка и аз плувах сред тази гора, където имаше дървета над 2 метра височина. Това е спомен за цял живот. 

В момента довършвам една история за населението на Странджа и това осмисля дните ми тук в обичания от мен град Ахтопол", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" историкът д-р Атанас Орачев.

Целия разговор на Ани Костова с д-р Атанас Орачев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл:

Историкът д-р Атанас Орачев е роден през 1953 г. в гр. София. През 1971 г. завършва средно образование и отбива редовната си военна служба в Български военноморски флот и Отряда за борба с природни бедствия – гр. София. През 1974 г. става най-младия български водолазен инструктор, а през 1975 г. е приет в Исторически факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и още като студент ръководи водолазните работи на експедициите "Аполония-Странджа" и "Месамбрия-Хемус".

През 1984 г. печели конкурс и е назначен в Центъра за древни езици и култури към СУ "Св. Климент Охридски", където ръководи учебно-професионалния комплекс на Националната гимназия за древни езици и култури. През 1985 г. е зачислен на свободна аспирантура към катедра "Стара история и тракология” на СУ "Св. Климент Охридски" с дисертационна тема "Проблеми на извороведското и истоиграфското изследване на Западното Черноморие", която защитава през 1989 г. Междувременно разработва за Института по тракология проектите "Машинен архив от извори за историята и културата на българските земи" и "Тракийско изворознание", които се финансират от Комитета за наука (от 1986 до 1990 г.).

Автор, съавтор и консултант е на музейните експозиции "Шабленска музейна сбирка", Музей "Добруджа и морето" в гр. Каварна, РИМ-Добрич, РИМ-Варна, "История на котвата" в гр. Ахтопол. През 1988 г. подава протестна оставка и напуска Софийския университет, а през 1995 г. по сходни причини престава да преподава и в Нов български университет, за да се заеме с частна научноизследователска практика.

Създател е на "Дигитален архив България" – първия български частен научноизследователки и издателски проект. Автор е на над 250 статии и студии и на следните по-важни монографии: България в европейските картографски представи. София 2005 (на български и английски); България страна на съкровища  (на български, английски, немски, френски, италиански, руски, испански и японски); Римските императори. 1. От патриция Гай Юлий Цезар до овчаря Максимин Тракиец. София, 2008; Римските императори. 2.1. От Гордиан III до Проб. София, 2012; Bulgaria: The Land of Treasures. Sofia, 2017; Диоклециан и спасяването на римския цивилизационен модел. София, 2017; Bulgaria – the beginnings of mining and metallurgy and the ancient treasures. Sofia, 2018; Ахтопол. Древност и съвремие. Ахтопол, 2022;  и други.

Той е инициатор за създаването на сдружение "Черноморска Странджа". Това сдружение стои и зад създаването на Музей на котвата в Ахтопол.