Изкуството в мен: Човеколюбивият Йордан Йовков

На 9 ноември се навършиха 145 години от рождението на един от класиците на българската литература Йордан Йовков. Любовта му към хората е основна тема в творчеството на майстора на късия разказ. Книгите му са преведени на над 25 езика, а разкази като "По жицата", "Албена" и "Шибил" продължават да вълнуват читателите и до днес със своите непреходни послания.

Йовков е роден в село Жеравна. След като завършва гимназия в София, той известно време работи като учител в Добруджа. След това се записва да учи в Юридическия факултет на Софийския университет. Участва в Балканската и в Междусъюзническата война като командир на рота.

Творческия си път Йовков започва със стихове, но по време на войните пише военни очерци и разкази, с които се налага като талантлив разказвач. Следващите му книги са посветени на живота в Добруджа: повестта "Жетварят", сборниците "Последна радост", "Вечери в Антимовския хан", "Женско сърце", романът "Чифликът край границата". Пише комедии и драми: "Албена", "Боряна", "Обикновен човек". Йовков умира на 15 октомври 1937 година.

Чуйте откъс от разказа "Серафим":