На България са нужни спешни мерки в климатичната адаптация

Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г.

Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка година, а последните четири години са сред петте години с най-високи годишни икономически загуби от 1980 г. насам.
Екстремните явления, свързани с времето и климата, се очакват да се засилят още повече, съответно и свързаните с тях икономически загуби ще продължат да нарастват.

Срещата на върха за климата на ООН (COP30) с общ брой участници 56 118 души ще остане в историята на световните климатични преговори като една от най-противоречивите.

Десет години след Парижкото споразумение очакванията бяха големи, защото Земята се нуждае спешно от реална посока и добре очертан път напред за изпълнение на поетите ангажименти за преодоляване на предизвикателствата с климатичните промени.

COP30 се състоя в трудна обстановка – геополитически напрежения по света, 2024 г. беше потвърдена като най-топлата година в историята с около 1.55°C над нивата отпреди индустриализацията, а третият кръг от национално определени приноси по Парижкото споразумение не оправда очакванията.

Основната декларация на COP30 – т.нар. споразумението Mutirão се оценява от климатични експерти като празни приказки, защото свежда климатичната дипломация до технократично упражнение по управление на кризи и не посочва основните причини за климатичните промени.

Посочвайки, че изкопаемите горива са най-големият фактор за изменението на климата, Колумбия постави под въпрос посланието, което конференцията изпраща на света и подчерта, че "COP на истината не може да подкрепи резултат, който игнорира науката".

Какво постигна COP30:

• утрояват се средствата за финансиране за адаптация – до 120 млрд. долара годишно до 2035 г., като това е част от новата цел от $300 млрд. годишно климатично финансиране, договорена на COP29,

• стартира важния механизъм Tropical Forest Forever Facility,

• рекордна ангажираност на градове, местни власти и коренни народи,

• ново ниво на интеграция между климатичните политики и международната търговия,

• план за действие в областта на здравеопазването, подкрепен от повече от 30 държави и 50 организации, издига здравеопазването като основен приоритет в областта на климата с подкрепата на 300 милиона долара.

Срещата в Бразилия обаче не успя да постигне най-важното: едно обвързващо решение за постепенно премахване на изкопаемите горива и за спиране на глобалното обезлесяване.

Георги Стефанов:
"Това е 30 поредна среща, а тези срещи не са някакво бездействие, а напротив, преди самите физически срещи, които винаги са двуседмични, има дълга политическа и дипломатическа работа по важните направления за това какво е постигнала всяка една държава, поела политически ангажимент и финансови ангажименти за действия в областта на климатичните промени, и какви са затрудненията им. Това е един постоянен и непрекъснат процес. Казвам го, защото хората много често виждат само финала на този работен процес, когато се събират експертите в първата седмица, а във втората седмица са срещите на политическото ниво на тези, които вземат решенията за напредък. Нещата винаги вървят с отчет, с планиране, като все пак се следва дългосрочната цел, годишните цели и петгодишните отчети. Обяснявам го, защото трябва да стане ясно, че в момента, в който приключи срещата в Бразилия, започва работата на експертите.И този процес продължава една година – до следващата среща на върха, до следващия COP.

Трябва да отбележим и факта, че погледът за климата е много дългосрочен. Политическите и икономическите цели са до 2050 г., но академичните цели – това, което науката измерва и прогнозира, са за период до 2100 години, дори и по-напред в бъдещето.
В този сложен дипломатически и тясно експертен разговор вече над 3 десетилетия, защото инициативата започва в 1992 г., пак в Бразилия, в Рио-де-Жанейро, когато се подписва Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата, която е първата официална стъпка за реални действия на глобално ниво.

Още COP 28 в Дубай постави въпроса за ясен глобален план за отказ от използване на изкопаеми горива, който много трудно си пробива път, особено във време на политически популизъм, войни на няколко континенти и конфликти, които ги генерират, както и интереси за ползване и преразпределяне на петролните горива.
Армията е голям консуматор на изкопаеми горива навсякъде, в целия свят, и тя не се интересува от климатични цели.
Всяка войска, всяка армия консумира много изкопаеми горива. И това става в момент, в който ние виждаме икономическата трансформация, а армията се явява един друг голям източник на консумация на изкопаеми горива, основно на течни горива. Говорим за петрол, говорим за газ, говорим за въглища, които имат не толкова пряка връзка с армията.

Ако погледнем тези аспекти на глобално ниво, ние виждаме трансформацията, виждаме бума на ВЕИ.
Когато започнаха първите големи дългосрочни компютърни модели и анализи преди две десетилетия, те показаха, че ако посоката на света продължава по този начин, светът ще достигне повишаване на температурите до 4 градуса до 2100 на година. И тогава започнаха първите активни мерки. В момента тези дългосрочни анализи показват, въпреки усилията, че не са толкова успешни, колкото ни се иска на всички, ние ще достигнем до един сценарий до 2100 на година с 2.8 покачване на температурата. Тоест математически сме успели да намалим покачването на температурата с почти градус и половина. Реалността обаче е такава, че ние целта за покачването на температурата до 2050 градуса сме я постигнали почти преди две години. И от две години, вече имаме 23 месеца, в които всеки един месец отбелязваме повишаване на температурите с повече, отколкото си бяхме поставили като цел за 2050 г."

По данни на Европейската агенция по околна среда, 2024 година е годината с най-голямо увеличение на въглероден диоксид концентрация в историята на измерванията изобщо, а средната глобална температура вече 23 поредни месеца трайно надвишава 1.5 градуса от пред индустриалните нива.

"Може би най-големият резултат от срещата на върха на ООН в Бразилия беше, че амбицията не се намалява, че общата цел остава, но навсякъде по света има един нов проблем – обществата, нациите, хората по света не са готови за новите реалности.

Това го видяхме и в България. Ние нямаме ясен план и ясен отговор. Нито как да преодолеем сушата, нито как да преодолеем пожарите. Особено когато те се случват в един постоянен режим на натиск върху големи части на населението.

В България 10% от населението беше месеци наред без вода и държавата няма скорострелно решение, с което да реши проблема. И всичките пари да даде, и всичките усилия да наложи, ще минат много много години, докато подобрим ситуацията. С пожарите е същото."

Нека обаче да уточним, и това вече за никого не е тайна, нека да уточним, че това безводие не е единствено и само поради климатичните промени и поради засушаването, а и заради човешките грешки.

"Така е, но какво е адаптацията? Адаптацията е изпреварващ процес да можеш да прогнозираш какво ще ти се случи утре и да вземеш изпреварващи решения - политически и икономически, така че шамарът, който ще получиш от природата да е на допустима цена. Никъде по света, дори най-богатите и съвършени държави в контекст на управление на своите общества и икономики, и те не са готови.

И това е всъщност най-големият успех на срещата в Бразилия, че човечеството осъзнава, че бедни, богати, близки, далечни страни, никой от нас не е готов и трябва да работи много активно за много по-бърза адаптация в аспектите, които касаят различните държави и различните региони. Защото адаптацията е различна на север, различна на юг, различна в умерено и континенталния пояс.

Тя е различна в Странджа, различна е в Западна Стара планина. Това са действията и това е голямото съзнаване. А ние виждаме, че градовете, и обществата, и общностите, хората, страдат.Реалността е такава, че трябва да се адаптираме.
Тази адаптация касае не само бедните общества, тя касае и по-богатите.

Ние имаме нужда да преосмислим начина на правене на политики и начина на решаване на тези проблеми.
Тези проблеми нямат бързи решения, нямат евтини решения, затова трябва да се действа съвместно – местни властни, национални, регионални, континентални и глобални."

Мнозинството европейци продължават да разглеждат изменението на климата като сериозна глобална заплаха, като 85 % от гражданите го определят като сериозен проблем.

Подкрепата за политиката на ЕС в областта на климата остава силна: 81 % подкрепят целта на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. 38 % от европейците пък посочват, че се чувстват лично изложени на рискове, свързани с околната среда и климата. Гражданите твърдят, че действията в областта на климата са не само необходими, но и полезни – от икономическа, но и от социална гледна точка.

Над три четвърти (77 %) са съгласни, че разходите за щетите, причинени от изменението на климата, надвишават разходите за прехода към климатично неутрална икономика, а 88 % подкрепят по-големи инвестиции във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.

Георги Стефанов продължава:
"Това, което Европа искаше, не се случи на COP30: 30, а именно ясна пътна карта за намаляване на използването на изкопаемите горива. Европа все повече осъзнава, че за нея има един-единствен път по-бързо откъсване от тази финансова, икономическа и геополитическа зависимост от изкопаемите горива. Ние го усетихме на първо място в 22-ра година с началото на войната в Украйна, когато много бързо ни се наложи да намерим други източници на доставки, сега го усещаме по същия начин с другите източници на доставки, които са от близкия изток, които са от САЩ.

Европа е причинител на текущото покачване на температурата до момента, защото това са историческите емисии, които старият свят е генерирал последните два века. Това не са емисиите на Китай. Емисиите на Китай са най-големи едва от две десетилетия.Текущото покачване на температурите е причинено от това, което в последните 200 години Европа е бълвала.
Отговорността на Европа е първо да вземе адекватни действия, но и икономически да намери алтернативни енергийни източници, не доставки. Защото тези доставки дали са от изток, от запад или от юг, те винаги те правят зависим. Нямаме друг път, освен много бързо да се откажем от тези горива.

Апелът на Европа е възможно най-бързо да намерим решение и да базираме енергетиката на възобновяеми енергийни източници.
Държавите в ЕС вървят в пакет като постигане на политическите цели, но индивидуалното участие също е важно, защото всяка държава има национални цели."

България има Интегриран национален план "Енергетика и климат" и Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г.

През октомври България прие и дългосрочна цел за постигане на климатична неутралност.

Същевременно България продължава да настоява да премахне въглищната си индустрия до 2038 година. Това не се е променило.

Георги Стефанов:
"Не се е променило, но това, което показват текущите наблюдения и аз съм сигурен, че това ще се случи. 2025 ще е първата година по официални данни, в която секторът "Транспорт" ще надмине нивата на емисиите от сектор "Енергетика". Лошото е, че държавата не направи добър план, на който хората да се доверят и който да замени икономическите дейности от въглищата с други също толкова доходни или дори още по-високо доходни.
Важното е да имаме ясен план как да заместваме едни работни места с други, по-добре платени работни места. Ако ние бяхме направили такъв план, никой нямаше да протестира. Самите въглища се заместват с много други по-евтини и по-стабилни енергийни източници от целия спектър на възобновяемите енергийни ресурси.

Те просто дават по-евтина енергия и от това пада общата цена на производителите. Да, ние не можем да спрем въглищата сега, защото без тях не можем да осигуряваме енергия по 24 часа.
Това ще се случи едва след като осъществим другите енергийни решения, но въглищата всяка година ще падат в общия дял на производство на електрическа енергия. И оттам – нивата на емисиите ще падат за нашата държава.

Остава социалният проблем, регионалният проблем, икономическият проблем и тук е големият провал. Аз предвиждам с въглищните централи да се случи това, което стана с Кремиковци. Когато след много бурни процеси на политически популизъм, и безсмислени протести от синдикати, тези мощности ще бъдат затворени безславно и разрушени, превърнати в скрап.

Изключително важно е България да говори за адаптация. Ние трябва да мислим, на първо място, за най-засегнатите сектори, които са води, земеделия, гори, градска инфраструктура и изобщо цялата инфраструктура, която няма готовност да поеме новите реалности. Било интензивни валежи за кратки периоди, било високи и екстремни температури, при които асфалтът буквално се разтапя. Било ефектите на топлинния остров в почти всяко населено място, в което ние имаме убийствени за човешкото здраве температури, в градска среда: 48 градуса в 21 часа, в средата на юли.
Това са новите реалности, и ние трябва да вземем пример от някои държави: те осигуряват помещения за охлаждане на работещите, когато температурите са убийствени.
И разбира се, е важно да има работещи финансови модели, които преодоляват тези предизвикателства, защото бюджетът не е безконечен и ние не можем да плащаме непрекъснато сметката.

От друга страна, обществото трябва да разбере, че е нужно да се въведат такси, т.е. да има задължителни за всички малки суми, за да може държавата да управлява големите проблеми, големите разходи, когато се случат бедствия, а ние виждаме, че те се случват почти постоянно.

Всяко едно решение, всяко едно действие, всяка една политика в крайна сметка се формализира с бюджет и ако ние нямаме достатъчно ясен план за разходване на националния бюджет, за разходване на европейските средства, това означава, че заблуждаваме сами себе си.

Планът на разходването на публични средства, национални и европейски, трябва да бъде изцяло в контекст на това как всеки един лев разход да доведе до спестяване, защото има много анализи, доказателства и оценки, които доказват, че един долар похарчен в превенция спестява 10 долара бъдещи разходи.
Ние трябва да осъзнаем, че нямаме възможност да пилеем тези ограничени ресурси.
И на тази база са много важни действията, които имат финансова адекватност и отговорност, не пилеят средства и водят до подобряване на живота на хората."