Ужасът и самотата да живееш с чуждо лице

Романът на известния японски писател Кобо Абе (1924-1993) "Чуждо лице" в превод на Дора Барова отново е в ръцете на българските читатели след около 40 години. Днес той е все така актуален, макар да излиза в родината на писателя преди 60 години през 1964, като се вписва в следвоенната литература и е един от образците на психологическия роман. Героят е с деформирано лице и поради ужаса от самотата заживява с маска, което го отдалечава от самия него, превръща го в друг. Както четем на корицата, книгата е "безмилостно разсъждение над природата, идентичността и социалния контакт", "интелектуална история на ужасите от най-висок клас". През 1966 г. режисьорът Хироши Тешигахара прави по сценарий на Кобо Абе филм по романа.

Ето какво пише в предговора преводачката Дора Барова: "С романа "Чуждо лице" Кобо Абе се намесва в спора за съдбата на личността, като намира един удивително конкретен образ – образа на учения химик без име. Той е загубил външността си. Това неимоверно задълбочава представата за неговата абсолютна анонимност; пък и епизодичните герои на страниците на романа изпълняват подчинена и напълно служебна роля и тяхното мимолетно присъствие сякаш още повече засилва чувството за самота и безнадеждна обреченост на главния герой.

Чуйте япониста Кирил Петров.