Критика на българския театър

С режисьора Весела Василева, актьора Мак Маринов и драматурга и театрален критик Михаил Тазев обсъждаме състоянието на държавните театри у нас. Техните финансови и художествени проблеми, както и преобладаващата липса на оперативна критика в това поле. Или, казано с други думи: Заниженият критерий. Както и силата на вкуса, която се опитва да му противостои.

Широкото схващане гласи, че в България липсва адекватна държавна политика в управлението на театрите. Наистина ли системата е такава, че в по-голямата си част тя финансира собствения си естетически крах? Или всички ние сме жертва на собствената си немарливост и недалновидност? Защо е толкова важно да имаме работеща критика? Какво регулира тя? От какво ни предпазва? Доколко наистина съвременният театър успява да артикулира кризите на човека и обществото ни днес? И защо в нашето съвремие липсва онова ясно, остро и градивно критически мислене, което провокира ценен диалог?

Очевидно е, че в национален план театърът ни днес има силна склонност да произвежда плоски и халтурни развлечения. Много хора ходят и ги гледат. Развличат се, почиват си, усмихват се. Може би и това е вид терапия. Но какви са резултатите от нея? И как това влияе цялостно на обществото ни днес?