"Зимни обреди край огнището": традициите на българския декември

В първия ден на декември с етнолога д-р Анелия Овнарска правим обзор и тълкуване на всички традиционни български празници, които месецът обхваща. Говорим за старата традиционна българска култура и празничност, предколедните приготовления "по български" и новата ѝ книга "Зимни обреди край огнището".

Декември не е само студен и тъмен, защото е зима, но и защото периодът е преходен и се свързва с изтъняване на връзката между двата свята и раждането на новото слънце. Месецът е подходящ за провиждането в отвъдното и гадаене на бъдещето.

Още тази седмица започват важните зимни празници – на 4, 5, 6 ноември традиционно се почитат св. Варвара, св. Сава и св. Никола.

Св. Варвара, според поверието, е повелителка на Баба Шарка, затова майките приготвят медена питка, за да омилостивят светицата. На Никулден традиционно се яде шаран, защото шаранът е рибата, която се принася сама в жертва на светеца, гласи народното вярване.

На 9 декември е празникът на св. Ана се свързва с бременните жени и майките, но и с гадания, според езическите вярвания, оставили следи в християнската ни обредност. В традиционната ни култура има сериозен пласт езичество, което води до утвърждаването на понятието "битово християнство".

На 12 декември е св. Спиридон. На 20 декември – Игнажден, се вярва, че който пръв прекрачи прага на дома, вещае какво предстои в следващата година за семейството. Денят е наричан в старата култура Нова година, защото съвпада със зимното слънцестоене и прераждането на слънцето.

Бъдни вечер се свързва с огнището като сакрален център на дома и огъня като еквивалент на божествената светлина. Трапезата, храната, хлябът са неразделна част от обредността. Жените приготвят ястията, докато младите мъже отсичат бъдника, който да гори и тлее цяла нощ в огнището.

Още за традициите през декември, както и за книгата "Зимни обреди край огнището" – чуйте в звуковия файл: