Бъг в матрицата: Как вселената набра точния номер

Ефирната поредица на "Тerra Култура" в четири епизода – на 1, 8, 15 и 22 декември – превръща радиоефира в живо пространство за истории, сътворени тук и сега. Разкази за вяра в чудото, вдъхновени от реални случки, намират своя дом в навечерието на Коледа. В края на всяко участие епизодът получава свое име и остава завинаги в радиоколекцията на предаването.

Сред гостите, които споделиха своята лична приказка, е актьорът и шоумен Силвестър Силвестров – човек с неповторима чувствителност към света и с дълбока вяра в невидимото.

Детството в уюта на една отминала България

Силвестров разказва за своето израстване като за топло убежище, изпълнено с обикновените, но незабравими символи на тогавашния домашен уют:
"Пораснал съм в най-топлите и най-меките вълнени чорапи, завиван с китеници от естествена вълна, в уюта на бивша социалистическа България."

Това детство го учи на ценностите на простите неща – сигурност, принадлежност, топлина. И до днес те са основата на неговото усещане за света.

Да бъдеш себе си – най-лесната и най-трудната задача

"Важно ми беше да бъда себе си – преследвах го години наред. А днес просто се будя и това е напълно достатъчно."
Така Силвестров описва своето най-голямо житейско прозрение: идентичността не се постига, тя се приема.

Той вярва, че човек е най-истински, когато престане да се стреми да доказва кой е, а просто съществува. 

Капка от вселената

В ефира на "Terra Култура" актьорът споделя и една духовна философия, която с годините е превърнал в свой вътрешен компас:
"Всеки един от нас е част от цялото, капка от вселената. Аз и ти сме едно цяло."

Според него мисията на човека е да стигне до божествената любов – да изпитва любов във всеки момент, независимо от външните обстоятелства. Защото ние виждаме само малък фрагмент от големия план.

Живеем в чудо – матрицата не е това, което изглежда

Силвестров вярва, че реалността е много по-сложна и многопластова, отколкото изглежда.
Той признава:
"Не мога да повярвам, че има хора, които не вярват в чудеса. Те се случват всяка секунда. Дори самият факт, че съществуваме, е огромно чудо."

Историята на едно чудо: "Бъг в матрицата"

В своя разказ актьорът ни връща в 1996 година – време, в което е студент в София и отчаяно търси квартира.

Търси таванско помещение, а приятел му подсказва, че наскоро е видял такова. Силвестров записва телефон от неговия тефтер и започва да звъни. Десет дни – тишина, но той не се отказва.

И точно на десетия ден се случва чудото – някой вдига. Оказва се, че таванът е свободен.

Отива да го види и го посреща синът на собствениците. Дава капаро. Момчето записва "собствения" телефон за контакт – но той не съвпада с номера, на който Силвестров е звънял.

Когато пита приятеля си, той също казва, че телефонът е друг, макар таванът да е същият.

Така Силвестров стига до извода, че случката е:
"Нещо като бъг в матрицата."

Това е и първият момент, в който в съзнанието му прозвучава ясно изречение – като вътрешен глас, който го насочва:

"Когато нещо трябва да се случи, вселената ти помага". 

Слушайте!