Бюджетът според поетите и поезията

Темата "Поезията като социален инструмент" обсъждат поетите Людмила Миндова, Иван Брегов, Иван Димитров, Катерина Василева и Надежда Московска

Атанас Далчев казва, че "поезията е другото име на истината". Каква е личната истина по наболели обществени проблеми на съвременни български поети? Как случващото се навън се оглежда в литературата? При какви обстоятелства изкуството се превръща в социален инструмент? Около тези въпроси се оформя дискусията в "Гласът на времето" по национална програма "Христо Ботев".

Отговорите идват от поетесата Людмила Миндова, поетите Иван Брегов и Иван Димитров, Надежда Московска и Катерина Василева.

Всички те споделят личната си позиция по наболели теми като държавния бюджет, предизвикал масови протести, и кога всъщност изкуството поезия се превръща в ключ за осмисляне на случващото се в обществото.

Иван Брегов свързва темата за държавния бюджет с литературата и казва, че "невъзможността да напишеш добро стихотворение те кара да препишеш от някого". За случващото се в България добавя, че "започваме да преписваме от най-големите графомани как да разорим държавата си".

За поезията като социален инструмент Иван Димитров казва, че в западната традиция има такъв тип по-социално ангажирана поезия. Според него в България проблемът с тези жанрове е свързан с тоталитарното минало на страната, но в една истински свободна държава "от такава поезия има нужда".

Надежда Московска се позовава на думите на Ларш Собю Кристенсен, че "литературата е въпрос" и "ако започнем да намираме в нея отговори, значи вече няма какво да намерим". За нея ролята на литературата е и на социален инструмент и във всеки момент, когато литературата се опитва да отговаря повече, отколкото да пита, се превръща в нещо поръчково, изпълняващо други отвъдлитературни цели.

Пред национална програма "Христо Ботев" Людмила Миндова споделя, че "поезията няма как да не е социален инструмент, защото е език, а езикът е социален инструмент". Поетесата определя като заблуда това, че поезията няма отношение към властта, тъй като тя е социална и когато ѝ се подмазва, и когато е против нея.

Катерина Василева се включи дистанционно в разговора със своята гледна точка по обсъжданите теми, а в ефира прозвучаха нейни стихотворения – пример за социално ангажирана поезия.

В предаването става дума още за инициативите "Актьори срещу поети" на Театрална работилница "Сфумато", "Поезия в метрото", стихосбирката на Амелия Личева "Крепости срещу страха" и Литературния клуб на Столична библиотека.

Според Амелия Личева "съвременната литература трябва да се потапя в това, в което живеем" и е длъжник на читателите с опита да им помогне да се ориентират в света такъв, какъвто е.

Как са се развили инициативите на Столична библиотека и повече за стихосбирката "В края на леглото" разказва поетът Петър Чухов. За него поезията е "най-адекватният начин да пречупи това, което го заобикаля".

Чуйте повече!

Вижте и видеото по повод десетото издание на инициативата "Поезия в метрото". В него директори, посланици и дипломати от 21 европейски държави четат стихотворението "Песен за края на света" от нобеловия лауреат Чеслав Милош в превод на Вера Деянова.