"Стълбата" – своеобразният бунт, който четем

Какво се случва с времето? Това в нас и това извън нас. Какво е времето изобщо – най-ценният ресурс, с който разполагаме; нещо, еднакво за всички, но и ничие? То е пясъкът, който ни се изплъзва между пръстите, водата, която отмива и си тръгва, въздухът, който пречиства и съживява. Но пък дали времето не се стои единствено в своята дума и това, което ние влагаме в нея? Дали то не е измислено от нас, защото така отчаяно искаме да сложим етикет на онова, което уж върви редом с нас, а реално го няма? Не сме ли ние времето? Защото какво е тази или която и да било друга минута, седмица, година, ако не едно определение, с което си обясняваме къде се намираме в живота? Да махнем рамките на първия и последния ден – какво остава? Не оставаме ли пак ние? Ние, които имаме много повече от черно и бяло в нас, които имаме цветове, чиито багри преливат. Всичко е една непрестанна трансформация. Замислете се само същото това време, за което търсим дефиниция, колко бръчки оставя по лицето и душата, за да напомня не че него го има, а че ние сме тук и сме живи. Никой не знае какви вътрешни битки води другият. Не е и ясно за добро ли е това, че сме толкова сложни същества. Обаче всеки говори за времето – това в нас и това извън нас.

Размисли върху бавното, подарено време провокира изкачването на "Стълбата" – личната, тази, която говори за стремежите ни, но и обществената, тази, в чиято сърцевина стоят образованието и културата като възможност за растеж на цялото общество. За този растеж, разбира се, са отговорни хората – хората с позиции и ясен глас, който често се оказва гласът на времето.

За една година време едно списание успя да върне фокуса към значимите обществени теми и да даде поле за изява на неочакваното авторско перо, чрез което читателите разширяват кръгозора си и забавят крачката си. От корицата, която носи цялата философия на конкретния брой и придава колекционерска стойност на всяко издание, до душата и гласовете вътре в него, които изграждат нишки от памет, игра, философия, общност и надежда.

На 16 декември от 20.00 часа в 65-а аудитория на СУ "Св. Климент Охридски" ще бъде първата годишна среща на "Стълбата" с читателите му. Ден преди това излиза брой 14 на списанието, а на 12 декември – "Избрано".

В търсене на човешкото и гласовете, от които имаме нужда, в един разговор за бъдещето и настоящето в "Какво се случва" гости бяха Леонард Георгиев и Кремена Димитрова, главният и отговорният редактор на списанието, чиято годишнина стана повод да се вгледаме в изписаното, прочетеното и осмисленото през изминалата му лична година.

Защо думите на Алберт Камю, че "единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен така, че самото съществуване да се превърне в своеобразен бунт", напълно описват "Стълбата"? Защо списанието е пример за това как нещо добро привлича още повече добро? Как се създава не само работеща разпространителска мрежа, основана на човека, и то в дигитална медийна среда, и как се изгражда разностилие от автори със силни позиции, които водят до вътрешни диалози между текстове, броеве и читатели? На какво не иска да прилича списанието и кои са примерите вдъхновители за неговите създатели?

Това още немалко чуйте от Кремена Димитрова и Леонард Георгиев в звуковия файл: