Събития в Националната библиотека в края на Годината на глаголицата

Една от много важните за духовната и културната ни история годишнини, които отбелязваме тази година, е свързана със създаването на първата славянска азбука – глаголицата - през 855 г. от свети Кирил Философ, и брат му Методий. По този повод Националната ни библиотека, носеща имената на светите братя, обяви 2025 за Година на глаголицата – инициатива, която се провежда под патронажа на вицепрезидентката на Република България Илияна Йотова.

В предаването "За думите" директорката на библиотеката доц. Калина Иванова разказва с какви събития е ознаменувана 1170-ата годишнина и представя някои предстоящи. Тя обобщава и акцентите от националната научна конференция с международно участие "Азбуки, памет, приемственост", която се проведе на 8 и 9 декември в Националната библиотека.

"На 10 декември Националната библиотека отбелязва 147 години от създаването си, като от тази година започва подготовка за 150-ата си годишнина с дарителска кампания за набиране на средства за модернизиране на библиотечната сграда и на дейностите, извършвани в институцията", споделя доц. Иванова. По време на празника се открива и изложба"Истории от глаголически времена" с автор проф. Явор Милтенов, предоставена от Държавния културен институт към Министерството на външните работи и Института за български език към БАН. Изложбата представя изображения от средновековни ръкописи, които "разказват истории из живота на глаголицата, за делото на трудолюбивите писачи и съдбата на тези драгоценни текстове".

За някои от все още неразгаданите тайни на това забележително, вдъхновено от вярата човешко творение, разговаряме с две изследователки на глаголицата и нейната история – доц. Татяна Илиева от Кирило-Методиевския научен център на БАН и д-р Инна Димитрова от Университета по библиотекознание и информационни технологии. От март те провеждат поредица от беседи за глаголическите букви, които продължават и в началото на следващата година.

До края на годината в Националната библиотека може да бъдат видени мулажните копия на Рилските глаголически листове, датирани от края на Х или началото на XI век. "При възможност от по-добро финансиране ние можем да направим такива мулажни копия и на определени листи от нашите ценни църковнославянски ръкописи…", казва доц. Иванова.

Чуйте разговора с доц.Калина Иванова, доц.Татяна Илиева и д-р Инна Димитрова в звуковия файл: