Познание

Новина

Науката продължава да изследва и да създава реалистични модели, които да са полезни за медицината

Реално Чернобил се превърна в жива лаборатория

Проф. Радостина Александрова: Актуалната тема на науката днес е къде баланса между увреждащото действие на мутациите и факторите, които ги предизвикват

четвъртък, 11 декември 2025, 17:39

Проф. Радостина Александрова

Проф. Радостина Александрова

СНИМКА: БТА

Размер на шрифта

"В Чернобил наистина се случи една от най-големите трагедии в най-новата ни история. Развитието на растенията в района обаче доказват, че животът въпреки всичко в някои случаи се адаптира, а природата се завръща. Реално това е една от най-актуалните теми в момента в науката, а именно къде е баланса между увреждащото действие на мутациите и факторите, които ги предизвикват и обратното – от къде започва пътят към адаптирането, пътят към продължаването на живота. Ако се върнем назад след един среднощен тест за безопасност, по ирония на съдбата става аварията в Чернобил. Веднага след това е обявена и една 30 километрова зона на забрана, откъдето са изселени над 116 000 души, в последствие още 230 000 души. Първоначално пораженията са ужасяващи както върху хората, така и върху цялата екосистема в района. Може би най-типичният пример е червената гора, която се намира може би само на 4 километра от авариралият четвърти реактор, където по-голямата част от листата се обагрят в кафеникаво-червено и по-голямата част от растенията загиват. В района се изсипват огромни количества изотопи, които вятърът разпространява не само над Беларус, но и други държави от Европа.

Започналите в района проучвания показват, че радионуклидите, които са се изсипали са предизвикали много изменения в растенията и животните. Паралелно с тези процеси, настъпват и много други процеси като малформации, хромозомни увреждания, проблеми с репродуктивността, хромозомни абарации, ембриопатии и други. Сериозно са изучавани и птиците и там например при лястовиците се наблюдава настъпване на частичен албинизъм, дори катаракта и проблеми с потомството. Това са проблеми, които и днес се предават от поколение на поколение. Говоря не само са генетични, но и епигенетични изменения. Т.е. дори да няма промяна в самата ДНК молекула, настъпват промени в начина по който се чете записаната в нея информация. Паралелно с това се наблюдава и обратния процес – някои организми, сред които и насекоми, земноводни, микроорганизми и гъби се адаптират, размножават, дори процъфтяват. Има една източна дървесна жаба например, при която проучванията показват, че се увеличават броя на представителите с промяна цвета на кожата и вероятно това ги предпазва от самите увреждания.

Целият кръговрат в природата е нарушен в следствие на тази авария. Но сред видовете има някои популации на белия бор, които не само са се адаптирали, но и селектирали устойчиви генотипове. Т. е. в някои случаи животът се завръща и дори процъфтява. Реално Чернобил се превърна в една жива лаборатория. Там се наблюдават някои видове гъби, които акумулират радиация, но по този начин те стават и излъчващи такава радиация. При консумацията им, например от свине, това прави не годно за консумация месото на тези животни.

Учените продължават да работят по това какво предизвиква адаптацията на живите организми при екстремни условия. Често умишлено се предизвикват различни мутации, за да се изолират определени мутанти и да се използват в медицината. Целта на учените е да се натрупат повече данни за различни популации и видове, за да се извличат различни вещества. Много от лабораториите днес гледат и към Космоса, където има много интересни условия и възможности за проучвания и изследвания ", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Радостина Александрова.

Целият разговор на Ани Костова с проф. Радостина Александрова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални интереси в областта на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакология, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията. Средното си образование е получила в 29 ЕСПУ (днес 29 СОУ "Кузман Шапкарев") в София, в паралелка с усилено изучаване на английски език – завършва го през 1984 г. с пълно отличие и златен медал. През 1991 е завършила с отличие специалността "Биохимия и микробиология" (днес "Молекулярна биология") в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" със специализация по "Вирусология". Семестриално е завършила специалността журналист-кореспондент към Факултета за обществени професии в СУ "Св. Климент Охридски" (1991 г.). Доктор е по "Вирусология" и е професор по "Морфология". Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Има повече от 200 публикации в български и международни научни списания и сборници от конференции, 14 глави в книги, над 100 научнопопулярни статии и повече от 650 участия в научни форуми. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество. Хоноруван преподавател е в Биологическия факултет (от 1998 г.) и в Медицинския факултет (2011-2014) на СУ "Св. Климент Охридски", като е преподавала / преподава вирусология, имунология, генетика, патобиохимия, биология на човека; води курсове за докторанти към Центъра за обучение на БАН. От 2023 г. е хоноруван преподавател в Нов български университет. Била е поканен лектор на международни училища и конференции в България, Румъния, Словения, Чехия, Беларус, Нидерландия и Малайзия, представила е цикъл от лекции за докторанти в Унгария, Чехия, Турция, Словения и Латвия. От 2005 г. е член на ръководството на Дружеството по имунология при СУБ. Ръководител е на 9 научноизследователски проекта, финансирани от Фонд "Научни изследвания" към МОН, както и на повече от 10 договора за двустранно сътрудничество между БАН и сродни организации в Румъния, Беларус, Литва, Испания, Гърция и Египет. Представител е на България в 6 акции на Европейската програма за научно-техническо сътрудничество (COST). Организирала е провеждането на повече от 30 училища, семинари и работни срещи, включително международни или с международно участие. Ръководител е на над 100 докторанти (10 от които вече са успешно защитили), дипломанти (35 успешно защитили), постдокторанти и специализанти от страната и чужбина. 

По публикацията работи: Росица Михова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!