Катерина Стойкова – поет и преводач на декември

"Понякога хората имат нужда да чуят от някой друг какви са собствените им чувства, някой да им бъде огледало", смята Катерина Стойкова. Тя е поет, който създава мост между българската и англоезичната поезия, преводач, съставител и редактор на антологии и издател. На мнение е, че човек иска да се чувства в безопасност, за да бъде това, което е, и да мисли това, което мисли.

Катерина е поет и преводач на декември в Столична библиотека, което стана повод за гостуването ѝ и в "Артефир".

Тези дни си мисля, че за мен е все по-важно да живея живот на творец и да отделям все повече време в ежедневието си за собственото си творчество, защото времето минава и има книги, които – ако не ги напишеш до определена възраст или определено време – просто няма как да се случат. Затваря се вратата на тези проекти. Не искам в един момент да съжалявам, че не съм си написала книгите, това е много важно за мен. – каза тя в предаването.

Катерина Стойкова е основател и ръководител на ателиета по поезия и проза в Лексингтън, Кентъки, където живее в момента. Собственик и главен редактор е на издателство в САЩ, където излизат над 120 книги на автори с различна националност. През 2009 година създава и радиопредаването "Акценти", което в момента съществува като подкаст. Преподава творческо писане и е президент на Поетическото общество в Кентъки за 2025-а и 2026 година.

Признава, че иска книгите ѝ да я представляват честно, защото те разкриват нейните вътрешни търсения и мисли.

Коя от книгите си обаче усеща като най-истинна?

Може би последната – "Нокомис", която е новела, но всъщност всичките ме представляват и са истинни в един момент. Да кажем, "Как наказва Бог" е книга за егото, ако трябва с една дума да я определя, "Втора кожа" е книга за домашното насилие, "Американски деликатеси" е книга за имиграцията, а "Нокомис" е книга за истината – разяснява Катерина Стойкова.

Нейният път тръгва от Бургаския свободен университет, където завършва електроника и електротехника, и поема към САЩ, където се преселва през 1995 годна. Там получава магистърска степен по компютърни науки в Рочестърския технологичен институт и втора магистратура по бизнес администрация от "Вирджиния Тек". До 2007-а работи като хардуерен и софтуерен инженер и мениджър, а третата ѝ магистратура е по поезия от "Сполдинг юнивърсити" в Луивил, Кентъки.

Използвам всичките си образования в момента в моето издателство. Откъде щях да знам как да си направя корпорация, какви са законите и как по-ефективно мога да управлявам бизнес? – обяснява Стойкова и добавя – И като поет ми помогна много. Бих казала, че писането на програми е много както писането на стихотворения. Използваш език и форма и определено има красота в начина, по който изглежда една програма, също както има красота и в начина, по който изглежда едно стихотворение.

Защо за читателите на поезия е важна "външността" на едно стихотворение? Защо не трябва да позволяваме на егото да говори? Защо духовните традициите са главните източници на мъдрост за Катерина Стойкова и защо Марк Аврелий е човекът, с когото би искала да си поговори?

Чуйте в звуковия файл: