На 69 години Албена и Павел Благеви се изкачиха до базовия лагер на Анапурна

Първите гости в "Покана за пътуване" са ярка илюстрация на цитата, с който започнах това издание на предаването. Албена и Павел Благеви пътуват доста, защото делят времето си между Америка, България и целия свят. Но веднъж годишно отправят сами на себе си предизвикателство, с което се справят толкова успешно, че задължително идват да разказват по радиото. Преценете сами: в последните няколко години изкачиха Килиманджаро, изминаха повече от 800 км по Ел Камино, покориха Олимп, стигнаха до базовия лагер на Еверест и обиколиха връх Анапурна на повече от  пет хиляди метра височина. И всичко това след като навършиха 65. Новият им личен подвиг вече е факт – изкачиха се до базовия лагер на Анапурна.

От разказа им става ясно, че Хималаите не са само мирни жители и високи върхове, ами в Непал има политически вълнения, които обаче не са попречили на Албена и Павел да постигнат целта си. Базовият лагер на Анапурна е разположен малко по-ниско от този на Еверест, но се оказва че трасето до него е много по-трудно.

Макар да е на десето място сред 14-те осемхилядници на планетата, върхът е смятан за най-опасният. Статистиката сочи, че смъртността на алпинистите при него е 32 процента. Името му на санскрит буквално означава "пълна с храна", но обикновено се превежда като "богиня на реколтата". От споделеното от семейство Благеви става ясно какво отглеждат хората високо в планината.

Но преди това да ви разкажа малко са тях самите. Заедно са още от гимназията – Седмо училище в София. И двамата са химици. Повече от 30 години живеят в щата Юта и работят в голяма корпорация. Албена е регистрирала седем патента и е вписана в Алеята на славата на фирмата си. Никога не са били планинари. Запалват се по катеренето след като се пенсионират. Павел отслабва по здравословни причини и сменя колянната си става. И двамата стават вегани, което им е помогнало при изчакването, защото високо в планината изобщо не сервират месо. А и на човек не му се яде.

Броденето из планините в Непал никак не е лесна работа, но пък местните хора са създали отлична организация и се стремят всякак да помогнат на планинарите. Моите гости толкова са се сприятелили с водача си, че всеки път искат да се изкачват с него. Той винаги ги посреща с домашни продукти домати, ябълки и сирене от як – само за тях и ги моли да не казват на никого, защото всички ще очакват.

Изкачването на Албена и Павел Благеви до базовия лагер на Анапурна трае 11 дни, от които девет са активен трекинг. "Първият ден беше най-тежък, три хиляди стъпала. После престанахме да ги броим", признават моите събеседници, които съвсем скоро ще навършат 69 години. Те казаха, че фирмата, организирала пътуванията им до Еверест и Анапурна вече им прави 10 процента отстъпка за постоянни клиенти. Запитах ги дали през следващата година ще се борят за 15 на сто. Определено! Въпреки трудностите при изкачването, Албена и Павел Благеви не губят чувството си за хумор и признават, че за тях Хималаите са вдъхновение, към което ще се връщат докато имат сили. "По-добре един ден да си тигър в планината, отколкото хиляда дни овца", прочели на надпис върху мемориал на загинал по пътя към лагера и това им е станало верую. Затова ще се катерят докато могат. Вече не за постиженията, а за компанията и приятелството. Албена и Павел Благеви обещават догодина отново да гостуват в "Покана за пътуване" с разказ за новата си постигната хималайска мечта.

Снимки - Албена и Павел Благеви