"Въплътено образование" или как сетивността и емоциите да са част от ученето

В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме с доц. Силвия Борисова, ръководителка на секция "Култура, естетика, ценности" в Института по философия и социология към БАН, университетска преподавателка, ръководителка, изследователка и участничка в научноизследователски и приложно-естетически проекти и проекти в сферата на образованието и неформалното обучение.

Тема на разговора е една дълго пренебрегвана страна от процеса на обучение, а именно включването на човешкото тяло и човешките емоции не само като фактор, за който трябва да си даваме сметка, но който може да е част от самото обучение наред с чистия академизъм.

Терминът "въплътено образование" е буквален превод от английски и означава "образование, което има за основа тялото, нашия телесен опит, също така сетивния опит, движението. Идеята на въплътеното образование, което е факт на практика повече от един век… е, че културата на тялото не е по-маловажна от тази на ума и че двете следва да се развиват в синхрон и за това принципно не са ни нужни никакви нови институционални ресурси или педагогически специалисти, материална база, а единствено прекомбинирането на вече съществуващите такива може да бъде основа да се използват всички насъбрани ресурси и добри практики на въплътеното образование", пояснява доц. Борисова.

Защо в последно време започва да се обръща особено внимание на тази част от човешката ни същност – телесното и емоционалното?

"На въплътеното образование по-осъзнато започва да се обръща внимание още, ако щете, от края на деветнайсети век, когато в психологията на развитието и наблюдението върху това колко основна и важна функция имат телесните взаимодействия с околната среда при бебетата и малките деца, която не бива да се пренебрегва относно начина, по който ние учим, насъбираме ново познание. Оттам всъщност тръгват и по-осъзнатите опити – още през 20-те години на ХХ век имаме Международна лига за ново образование, където такива имена като Монтесори, като Дюи дават своите приноси към образованието…", припомня доц. Силвия Борисова.

Засега в масовото образование интелектът и тялото се разглеждат и развиват отделно, в отделни предмети и часове. Освен това в образованието е налице "вербална доминанта, т.е. езикът винаги е на първо място. Но всички изследователи, включително и педагози във въплътеното образование, вече имат и емпирични проучвания, на които можем да стъпим спокойно, обясняват как да, вербалната доминанта е най-важната, през нея най-много познание и единици информация можем да възприемем и да усвоим, но тя без този опит и включване на движението, на телесността, на сетивността в образованието всъщност не може толкова много да спомогне за качественото усвояване на познанието."

Откъде тръгва това разделяне на интелектуалното от телесното и емоционалното, има ли модели и практики за тяхното едновременно включване в учебни дейности, за всички възрасти ли важи необходимостта и благотворното въздействие от съчетаването на движение, преживяване и учене - чуйте в звуковия файл: