България, България, България е ценността на рода Фичеви

От историческите справки става ясно, че легендарният майстор Никола Фичев е роден в Дряново през 1800 г. Умира в Търново през 1881 г. По турските официални книги се е именувал като Фичоолу ефенди. В църквата "Св. Троица" до Търново се е подписал през 1847 г. като "Никола Иванович от село Дряново". Тригодишен остава сирак, без баща. На десет години майка му го дава да учи занаят при дряновските майстори-зидари. Работил е с майстори от Корча от Албания, както и в Цариград. При брациговски майстори и италиански работници се научил да прави мостове и часовникови кули. Работил е самостоятелно от 1835 г. до Освобождението. Строил е джамии, изградил е 4 моста, къщи, магазии, магазини, фабрики, 12 църкви. Последната вдигната от него църква е "Св. Св. Константин и Елена" с две уникални въртящи се колони. Градена е през 1872-1873 година. Негов наследник е Константин Фичев, гост в предаването "Следобед за любопитните".

"По мъжка линия, аз съм шесто поколение след Никола Фичев, по известен като Кольо Фичето. Генеалогията е доста объркваща донякъде, защото ние се раждаме все момчета. Първородният син на Никола Фичев е Иван и от там нататък всички са кръщавани Иван и Константин. Дядото на дядо ми е Константин, а неговият баща е Иван и така нататък. Старата българска традиция е такава. Моят дядо Константин Иванов Фичев е роден в София през 1932 година. През 1949 година той със своята майка и дядо си е бил принуден да напусне столицата и се премества в Троян. Моят баща и аз сме родени в Троян. Моят дядо наследи голямата семейна библиотека, събирана от четири поколения, която аз наследих. Трудно ми е да кажа, коя е моята любима книга, но имам един чудесен френско-български речник от 1864 година, който е принадлежал на прадядо ми. Всяка една от събраните книги носи семейния почерк на рода.

За Кольо Фичето се знае, че има един единствен портрет и той е от смъртния му одър от 1881 година. Историята на тази фотография е следната през 1935 година, дядото на дядо ми инициира размножаването на тази снимка, защото Кольо Фичето не е обичал да бъдем фотографиран, скромен е бил, не е считал за важно работите му да бъдат изписвани с името му. Малцина българи са чували за начина по който той е възприемал битието на човека в земния свят. Той не е бил подвластен на суетата, бил е много религиозен и земен. Това, че съм наследник на знаменит род ме кара да бъда нащрек, да имам винаги едно наум при всяко свое действие и това го правя подсъзнателно. С положително очакване е всяка среща с мен, като наследник на рода. У дома съм в Троян, там където съм роден през 1981 година. Опитвам се да съм коректен, качество, казаната дума е била закон, което е притежавал и Кольо Фичето. У дома винаги се говореше за България, не само чрез фотографиите, изучаваше детайлно историята ни. България за мен е паметта на хората преди нас, разказани и анализирани без компромиси. Като историк обичам родината си. Майсторите онази епоха – имали са йерархия, всички в рода ни са мислили за България.

Целият разговор на Ани Костова с Константин Фичев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.