Звукът на традицията: българската гайда в списъка на ЮНЕСКО

Българската гайда официално зае своето място в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството. Решението беше обявено по време на 20-ата сесия на Междуправителствения комитет в Делхи и се превърна в силен международен знак за живата енергия на българската традиция и за уникалното звучене на инструмента, разпознаваемо далеч отвъд границите на страната.

Повече от музикален инструмент, гайдата е носител на памет, обредност и идентичност. С нейния звук се отбелязват празници и житейски преходи, водят се хора и се разказват човешки съдби. Тя съпътства българина от раждането до най-важните му житейски мигове и остава символ на връзката между човека и земята.

В ефира на предаването "Нашият ден" по БНР колегата от екип "Народна музика" и обичана северняшка певица Лина Мачева коментира значението на това признание и мястото на гайдата в българската културна памет. Според нея включването в списъка на ЮНЕСКО е не само престиж за България, но и ясно потвърждение, че гайдата е знак на национална идентичност, а не просто музикален инструмент. Тя вече е поставена в световен контекст и това по думите ѝ е заявка традицията, пренасяна през вековете, да бъде продължена с уважение и разбиране към инструмента и музиката.

Лина Мачева подчертава, че за страната ни това признание носи отговорност – да се съхраняват знанието, уменията и живата практика на свирене. Макар в световен мащаб най-често да се споменава шотландската гайда, българската традиция отдавна присъства в културното съзнание. Неслучайно, казва тя, едва ли има българин, който да не настръхне, когато чуе звука на този инструмент – звук, наситен с история и човешки съдби, съпътствал целия живот на българите.

Богатството на гайдата у нас се разкрива и чрез регионалните ѝ разновидности. В Родопите звучи каба гайда със своя дълбок и плътен тон, докато в Тракия, Добруджа и Шоплука се свири на джура гайда. Всяка фолклорна област носи собствен стил и звучене, което превръща малката територия на България в пространство с изключително музикално разнообразие.

В кандидатурата към ЮНЕСКО България участва както със самостоятелно досие, което вече е одобрено, така и със съвместна кандидатура с Република Северна Македония и Турция, където инструментът също има дълбоки традиции. В световния списък вече са включени и шотландската, и ирландската гайда, което поставя българската редом до други емблематични културни практики.

Най-ранните сведения за гайдата по нашите земи датират още от времето на траките. През вековете тя заема централно място в обредността – сватби, празнични събирания и ритуали. Днес, макар обредната ѝ функция да отстъпва, интересът към инструмента продължава да расте, воден от желанието за опознаване и съхраняване на фолклорното наследство.

В края на разговора Лина Мачева отдаде признание на едни от най-изявените български гайдари – Шахпас Салиев, Диньо Маринов, Дафо Трендафилов, Никола Атанасов, Ахмет Салиев, Цветан Варимезов, Георги Тодоров, Красимир Кондов, както и колегата от БНР Петьо Костадинов, сред мнозина други, оставили ярка следа в традицията.

Самата тя споделя, че най-близка до сърцето ѝ остава тракийската гайда – заради нейната мелодичност и разказвателност, чрез които музиката се превръща в жива история, предавана от поколение на поколение.

Слушайте!