Поетите от Новата полска вълна: Адам Загаевски

Един от видните представителите на Полската нова вълна или така нареченото "Поколение '68" е Адам Загаевски – поет, есеист, прозаик, преподавател и преводач.
Несъгласен с проекта за конституционни промени на властта, през декември 1975 г. той слага подписа си под "Мемориал 59" – протестно писмо на 101 интелектуалци. В резултат на това творчеството му е забранено за издаване в страната. През 1982 година емигрира във Франция, където живее до 2002 г. Връща се в Полша и заживява в Краков до смъртта си през 2021 година.

Загаевски е роден в град Лвив. Малко след раждането му семейството се мести в Гливице, където поета израства. През 1963 г. завършва средно образование в Пети общообразователен лицей "Анджей Струга", след което заминава за Краков и постъпва като студент в Ягелонския университет. През 1968 г. защитава магистърска теза по психология, а две години по-късно и по философия. Впоследствие започва работа като асистент в Института за социални науки към Университета по минно дело и металургия в Краков. Прави своя литературен дебют през 1967 г. с публикуването на стихотворението "Музика", а през 1972 г. излиза дебютния му сборник със стихове "Съобщение". Отличен е с престижни литературни награди.

"Това е поезия пълна, осъзната, създаваща цялост, такава, която задава екзистенциални въпроси, напълно непредвидени, недопустими в "постмодернизма", напълно неприемливи за модела "Литературата на изтощението" на Барт", пише за него Томаш Ружицки.

У нас Адам Загаевски гостува на Софийския международен литературен фестивал през 2016 година и представи стихосбирката си "Невидима ръка" в превод на Силвия Борисова. Ето как отговаря тя на въпроса защо е избрала да превежда тъкмо този полски поет: "Заради строгата страст и страстното любопитство към живота на предметите и на света, към чудесата на живота, към живописта и музиката. Заради звънката и гръмка тишина в поезията му, която често търси епифанията. Творчеството на Загаевски е доказателство за силата на одобрението, подкрепата, възхитата от света като цяло – а това е винаги по-трудно от протеста, критиката, иронията. Като цяло – да, но "опитай да възпееш осакатения свят", както е озаглавено едно от най-силните му стихотворения през последните години."

С участието на Силвия Борисова.