Професия Човек: логопедът Пламена Василева

Пламена Василева е логопед към дневен център "Развитие" във фондация "За нашите деца". Тази работа и носи смисъл и удовлетворение поради досега с децата, на които помага.

 

Решението да стане логопед

При мен не премина всичко по стандартния ред – завършваш и вече имаш ясна идея за живота напред. Започнах като хореограф, след това 8 години бях във фармацевтичния сектор. Но в един момент просто осъзнах, че нещата, които правя, не ми носят нищо емоционално. Нищо, което да ме кара да се чувствам полезна, значима. Тогава се зароди идеята да променя своя път, да направя завой, а не знаех с какво точно искам да се занимавам. Отне ми известно време да стигна до решението. Основната ми цел беше да се занимавам с деца и така стигнах до логопедията. Исках аз да давам на децата нещо, а професията да дава на мен.

И така, малко по-късен, но доста осъзнат избор, който вече години ме кара да се чувствам добре.

 

Как преминава един обичаен работен ден

Всеки ден е интересен и непредсказуем.

Работим с деца от 0 до 7 години с различни затруднения в развитието - има от аутистичния спектър, различни генетични синдроми, интелектуални затруднения. Повечето сесии при нас са невербални за съжаление, предвид състоянията на децата, лично аз се опитвам да създам това желание за комуникация, за да може да се надявам да се породи език в някакъв момент. Те не могат да се изразят и затова с тях е трудно, защото трябва първо да ги научим да спазват граници. Въобще тази комуникация на базово ниво – да поиска нещо, да каже нещо, ако има нужда...

Наистина е голямо предизвикателство, защото понякога се налага на момента да реагираш. Детето днес може да не иска да работи и веднага трябва да го включиш в някаква дейност, която на него му е интересна. Така че да може да се случи все пак някаква сесия и нещо да даде резултат, но за съжаление при нас процесът е много дълъг и доста бавен. Но това е спецификата всъщност на работата с деца със затруднения в развитието.

Кое лично качество най-много помага в работата

Емпатията, спокойствието, търпението. Аз много добре знам, че с тези деца основното е търпението. Имам търпение да го изчакам, ако е в криза, ако има нужда да помълчи, скрито в ъгъла. Може би това са основните неща, чрез които те усещат, че са разбрани.

Има моменти, които ме карат да се просълзя: когато си се мъчил и си повтарял дадена думичка, даден звук и детето го е произнесло накрая или е направило нещо, което много време му е било трудно. Ето в тези моменти аз си казвам: Да, точно затова съм взела правилното решение за себе си.

Ако имахте вълшебна пръчка

Вълшебната пръчка е хубаво нещо… Бих била щастлива, ако всички деца са спокойни, щастливи и здрави.