Истините и правата в здравеопазването

Това бе главната тема в разговора ни с д-р Мария Петрова – адвокат по медицинско право. В тази необятна територия – правата на пациентите, поставихме различни акценти: достъпът до здравни услуги, цените и регламентът на доплащанията, размерът на здравната вноска, решенията на ТЕЛК, смяната на личния лекар, изборът на екип, лечението в чужбина, разглеждането на жалбите, функциите на медицинския надзор...

Винаги асоциираме лекаря с бялата престилка, с преметнатата слушалка, към него изпитваме респект, понякога страх или надежда. Вярно, докторите са главните действащи лица в системата на здравеопазване, но редом с тях своята важна роля изпълняват и мениджъри, икономисти, юристи. Без тях също не може.

Именно тези "брънки" на системата разплетохме с д-р Мария Петрова – единственият адвокат с медицинско образование. Нейният опит и експертиза ни помогнаха да разберем в детайли много от проблемите. Един от тях – ЕК ще съди България за законовата норма, която не налага задължителното изискване за провеждане на обществени поръчки от частните болници при закупуването на лекарства. Регулациите на пазара показват, че щом се ползва обществен ресурс, то задълженията са за всички субекти, независимо от тяхната собственост. Но само при тези казуси ли има проблем? Не, лобизмът и "двойните игри" са пробили системата и са я пропили с корупционни схеми.

С д-р М. Петрова обсъдихме и един водещ принцип, напомнящ на приказката за яйцето и кокошката – парите или моралът? Кое трябва да е приоритет? Отговорът е от само себе си ясен, но на практика често моделът е сбъркан. Анализирахме и част от проблемите, свързани с лекарските грешки и вътреболничните инфекции, с най-честите поводи за воденето на дела в системата на здравеопазването. Обсъдихме и правомощията на държавните институции, натоварени с контрола в тази сфера: МЗ, РЗИ, ИАМН, ИАЛ. Тези абревиатури включват мрежа от контролни органи, като започнем от Министерството на здравеопазването, преминем през Районните здравни инспекции и стигнем до изпълнителните агенции за надзор и контрол. За жалост, практиката сочи негативи в работата на тези институции и тромава законодателна рамка.

Промяната? Дълго чакана, обещавана, неизпълнена, едва ли ще се случи скоро. Изводът на нашия гост бе, че системата е деликатна, обществено значима и никой няма смелостта за реформи. Безспорна истина, но това не прави премеждията на пациентите по-леки?!