Книгите на 2025: българските автори в центъра на вниманието

В рубриката "Разговорът" срещнахме двама събеседници, които отблизо следят и формират литературния процес у нас – Десислава Желева от издателство "Колибри", активен читател и наблюдател на читателските нагласи, и Красимир Лозанов от издателство "Жанет 45". Темата на разговора беше литературната 2025 година – нейните ключови събития, книги, автори и тенденции, както и с какво ще остане в културната ни памет.

Според Десислава Желева 2025 г. категорично потвърждава подема на съвременната българска литература и засилващия се интерес на читателите към родни автори. Тя изразява убеденост, че когато излязат годишните класации за най-продавани и най-четени книги, в топ 5 ще присъстват единствено български автори.

Като едно от безспорните литературни събития на годината Желева откроява романите "Лехуса" и "Аждер" на Васил Попов, които са сред най-слушаните заглавия в аудиоплатформата Storytel. По думите ѝ това ясно показва, че интересът към българската литература успешно се разгръща и в аудиоформата.

2025 г. ще бъде запомнена и с новите романи на вече утвърдени български автори. Сред тях Желева посочва Захари Карабашлиев, Костадина Костова и Георги Бърдаров, чийто роман "Адажио" се нарежда сред най-четените и най-купуваните книги през годината. Наред с утвърдените имена тя насочва вниманието и към дебютите, като подчертава "Силуети от Япония" на Александър Попов – книга, издадена в началото на годината, която се отличава с фин стил и различна перспектива.

От своя страна, Красимир Лозанов също определя 2025 г. като силна и запомняща се за българската литература. Той откроява като едно от най-значимите заглавия романа "Болката идва по-късно" на Антония Апостолова, който според него впечатлява с дълбочина и художествена сила.

Сред другите важни книги Лозанов посочва "Под месечината, огромна като тиква" на Боян Йорданов – роман, който е получил заслужено внимание, макар самият той да признава, че остава по-силно привързан към предишната книга на автора "Възлюбените".

Разговорът придобива и по-тъжен тон, когато Лозанов отдава почит на починалия през годината Кръстьо Раленков. Неговата последна книга с разкази "Предаване на семейния архив" е определена като тъжна и честна равносметка за живота, силен и личен финал на един творчески път. Сред значимите заглавия на годината той откроява и "Тъгувам за Киото" на Деян Енев, която определя като изключително красива и стойностна книга.

В обобщение, литературната 2025 година се очертава като време, в което българската литература не просто присъства, а доминира – с уверени авторски гласове, силни дебюти, разнообразие от жанрове и формати и ясно заявено присъствие в читателските предпочитания. Година на зрялост и жива литературна среда.

Слушайте!