Пенчо Маркишки: В 17.03 часа на 21-ви декември настъпва астрономическата зима

"Това, което все още може да се наблюдава е метеорния поток "Гемениди", чиято максимум беше рано сутринта на 14 декември т.е. най-добре до 14-и декември, но той ще продължи да бъде видим още няколко нощи, макар и с намаляваща активност. Това е най-активния метеорен поток през настоящата година. Друго предстоящо астрономическо явление е началото на астрономическата зима, която тази година ще започне на 21-ви декември в 17.03 часа българско време. тогава слънцето ще бъде в точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец. това всъщност е най-краткият ден и най-дългата нощ, като денят ще бъде само 9 часа и три минути за географските ширини на София. Съответно от този ден нататък дните постепенно започват да се удължават.

Началото на годината е интересно с метеорния поток "Квадрантиди", който е първият активен поток, с активност 90-100 метеора на час, чийто максимум ще бъде на 3-ти януари, около 23 часа българско време. За съжаление тогава ще има и пълна луна, която ще създава светъл фон на небето и ще направи трудно видими повечето метеори.

По темата за извънземен живот, мога да кажа, че за сега има открити екзопланети, това са извънслънчеви планети, които са от земен тип и на чиято повърхност предполага, че има вода и условия доста близки с тези на земята и това вече е предпоставка за развитие на живот от рода на този белтъчно-въглероден живот, какъвто съществува тук на Земята. От там нататък кога ще можем да открием конкретно такъв живот и на какво ниво ще бъде той, дали ще бъде високо развита цивилизация или по-нисши организми, това никой не може да предвиди, макар че хипотетично могат да се правят различни прогнози. Търсят се биосигнатури в биосферите на тези екзопланети, което става с помощта на най-добрите телескопи в света. Сигнатури това означава следи от химически елементи, които се откриват чрез спектрален анализ. Самите химически елементи могат да бъдат продукт от жива същества, които има на дадената планета и те отделят определени газове например, които могат да оставят и следи. Реално това са начините по които се търси извънземен живот" – разказа в ефира на "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки.

Цялото интервю на Ани Костова с Пенчо Mаркишки можете да чуете в звуковия файл.

Интересът на Пенчо Маркишки към астрономията датира от ранните му ученически години и през 1985 г. става причина да започне да практикува астрофотография. Неговата първа професия "Контролно-измервателни прибори и автоматика" му помага в конструирането на оптични прибори и така се появяват първите инструменти, които той използва за фотографски астрономически наблюдения. Пенчо Маркишки е автор на много публикации в национални и чужди научнопопулярни издания, посветени на оптиката, астрономията и астрофотографията. От 2008 г. работи като физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. По-късно постъпва на работа и в катедра "Астрономия" към Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", където работи и днес.