Стилиян Деянов: Демокрация не може да функционира без независимо правосъдие

Защо в Румъния хиляди излязоха на протест заради филма "Плененото правосъдие" и какви са разликите в чувствителността на обществата в България и Румъния към корупционни модели, коментира в "мрежата" по програма "Христо Ботев" Стилиян Деянов, кореспондент на БНТ в Букурещ.

"Пленяването на правосъдието в Румъния започна поне преди 10 години. Това е един постепенен процес. Важно да си спомним, че в Румъния имаше наченки на независимо правосъдие. Между 2005 и 2015 имаше много осъдени румънски политици, министри, включително министър-председател. След това системата тръгна назад – и този филм показва как точно това се е случило. Става въпрос за това как политиците са дали на една шепа магистрати закон, който да промени начина, по който действа румънското правосъдие, и то вече да е зависимо от много малка група хора. И да е напълно пирамидално – т.е. развитието и кариерата на всеки магистрат да зависят от няколко души. Това се случва с промяна в закона през 2021 година.

Обществото реагира. Всъщност протестите започнаха много преди това – още през 2017 година. Спомняте си – 300 хиляди души излязоха в центъра на Букурещ. Това се случи при обратното взимане на властта от страна на Социалдемократическа партия (СДП), която в Румъния продължава да бъде партията-държава.

В България партията-държава се смени няколко пъти – първо беше Социалистическата партия, после ГЕРБ, поради това, че остана толкова дълго на власт. И сега "Ново начало" се опитваше да направи точно това.

Може би и за това беше предизвикана оставката в Румъния. През 2017 г. много от лидерите на СДП, включително Ливио Драгня, който тогава беше председател на партията, искаха да избягат от правосъдието – срещу тях имаше започнати дела. Затова Ливио Драгня не стана министър-председател и имаше дело срещу него. Но имаше министър-председатели, които работеха за него и за цялата партия, за да бъдат спрени всички тези дела.

Това се случи бавно. Първо през 2017 г. беше превзет Висшият съдебен съвет, който в Румъния се нарича Висш съвет на магистратурата. Той има две колегии – прокурорска и съдийска, като съдийската е по-важната. И в 2017 г. главното действащо лице в този филм – магистратът, който е основната фигура в корумпирането на системата Лия Савоня придоби мнозинство в съдийската колегия чрез хора, приближени до СДП.

А през 2022 г., вече при друго правителство, атаката продължава – взима се още власт, дава се контрол върху съдебния инспекторат, който наблюдава дейността на магистратите. Сменен е и председателят на Националната дирекция "Антикорупция". Министърът на правосъдието Каталин Предой поставя Марио Звойняк, който прекратява и остатъците от разследваща дейност в тази специална прокуратура."

Двете общества

"Мисля, че все повече българи, както и все повече румънци разбират, че демокрация не може да функционира без независимо правосъдие. И все повече разбират, че това ги удря директно по джоба. Защото когато олигарсите, бароните по места на различните партии се чувстват безнаказани, те крадат повече, отколкото биха крали иначе. Именно това се случи в Румъния между 2021 и 2024 г., когато имаше правителство, много подобно на това, което тук подаде оставка, но продължава да управлява страната в оставка. Не знам колко българи си дават сметка, че те продължават да управляват страната и сега.

В Румъния имахме правителство от всички големи партии на статуквото плюс партията на националното малцинство, унгарската. Клиентелистки, почти феодални партии, с нужда от много пари. И когато ЕС затегна правилата и вече не можеше да се краде толкова от европейските средства, те започнаха да крадат от бюджета. Това доведе до невероятни бюджетни дефицити – над 8% през последните години – и до огромно увеличение на външния дълг, който вече е 60% от БВП.

Мисля, че протестите в България бяха именно защото българите разбраха, че липсата на правосъдие и това, че някои хора могат да крадат безнаказано, понеже държат в ръцете си тайните служби, правосъдието, медиите и регулаторите е опасно. И се заговори за "румънски сценарий".

Това е румънският сценарий: когато всички партии на статуквото заедно нямат откъде да взимат средства и започват да ги взимат от бюджета, увеличавайки данъците на всички – на малкия и средния бизнес. И се стига дотук.

Мисля, че българите се усетиха навреме. Но това, което виждам, сравнявайки с Румъния, е че в България независимо правосъдие почти никога не е имало, поне през последните 35 години. В Румъния имаше 10 години наченки на независимо правосъдие с Кьовеши, с Макове. Румънците разбраха, че това е процес, който може да бъде обърнат и гражданското общество трябва непрекъснато да го защитава.

Румънците бавно разбраха, че всичко зависи от тях. Че няма идеално решение. Че не всички партии и политици са еднакви. Демокрацията не е диктатура, не е един човек да решава всичко, докато обществото спи. Трябва непрекъснато да си нащрек."

Медиите

"Медиите в Румъния, както и в България, имат огромна роля. В Румъния има няколко големи телевизии, които са изцяло зависими от политическите партии. Те или мълчат, или изкривяват информацията. Но има и независими медии – малки, онлайн, които правят разследвания, които обясняват процесите. И именно те бяха тези, които подготвиха обществото да разбере какво се случва в правосъдната система.

В България ситуацията е подобна. Има големи медии, които са зависими, и има малки, независими, които вършат истинската работа. Но мисля, че в България независимите медии са по-слаби, по-малко на брой и с по-малко ресурси. И това е проблем, защото когато няма кой да обяснява, хората остават в апатия или в страх.

В Румъния, например, филмът "Правосъдие в плен" беше направен от независими журналисти. Той беше разпространен онлайн, без телевизии, без големи медии. И въпреки това – или може би точно заради това – хората го гледаха масово. И когато видяха какво се е случило в съдебната система, излязоха на улицата.

Това е разликата. В Румъния гражданското общество вече има навика да реагира. В България този навик тепърва се създава.

Но и в двете държави процесът е един и същ: апатия – страх – пробуждане – реакция."

И в двете държави хората разбират, че ако съдебната система бъде превзета, всичко останало пада. И че демокрацията не е даденост – тя е ежедневна работа.

И в Румъния през последните години няма свободни медии. Има обаче нещо много интересно, което може би трябва да се въведе и в България. Сайтът, който направи този филм, получава средствата си чрез дарения.

Това са дарения, регламентирани от румънската държава. Всеки човек или всяка фирма в края на годината може да дари 3,5% от своите данъци на когото си поиска – на неправителствени организации. Такава организация е "Recorder", която направи филма. Тя получава от дарения милиони евро на година – 2 или 3 милиона евро миналата година – и с тези пари журналистите правят истинска журналистическа, а не поръчкова работа.

Българските медии са контролирани, може би в по-висока степен от румънските. Същото се отнася и за българската прокуратура. След този филм в Румъния има подписка от 900 магистрати, които застанаха зад твърденията на филма.

В Румъния имаме тази реакция, но те подчертават, че трябва политическа промяна на този закон, който прави правосъдието пирамидално. Трябва да бъде върнат старият закон, за да може повече хора в системата да взимат решения."

Политическа воля за промяна

"Политическата воля е трудно да се прогнозира в този парламент, тъй като имаме една много сложна коалиция, която се крепи на същата тази Социалдемократическа партия и на същата тази Национал-либерална партия, която излъчи министъра на правосъдието Предою – човекът, който прокара този закон и назначи новия председател на НДA. Това е сложността на положението на Никушор Дан – президента. Гражданското общество би искало той да реагира много по-силно.

Той просто призова на 22 декември всички магистрати от Румъния, които искат, да отидат и да разговарят с него свободно, без ограничения във времето. За съжаление президентът не може да принуди СДП и в по-малка степен НЛП да прокарат закон, който би бил срещу техните клиентелистки интереси."

Има ли за кого да гласуват гражданите в Румъния и България

"Аз мисля, че и в България, и в Румъния има. Проблемът е, че гласуват 15% за тези партии. Разбира се, в ситуация на криза е възможно повече хора да излязат да гласуват и повече хора да разберат за кого биха могли да гласуват, ако искат промяна в правосъдната система. И мисля, че и в Румъния, и в България хората могат да осъзнаят – и в Румъния мисля, че го правят. За съжаление протестните антисистемни вотове отиват и в крайно дясно. Но със сигурност започват да осъзнават кои са партиите, които са довели до това положение."