Автор:
Ани Костова
Новина
неделя 21 декември 2025 13:56
неделя, 21 декември 2025, 13:56
Доктор Деница Апостолова
СНИМКА: Ани Костова
Размер на шрифта
Д-р Деница Апостолова е геохимик в Софийския университет, член на APECS Bulgaria и Bulgarian Antarctic Institute. Тя има три експедиции до Антарктида, за които мечтае от 18 години. Тя е приключенец, гмуркач и истински млад изследовател. Деница Апостолова е част от младите полярници на България, които преподават не само придобити знания, но и истински житейски опит. Не са много българките, които са преминавали пролива Дрейк. Д-р Деница Апостолова е химик и изследовател .Фокусът на работата ѝ е определянето на съдържанието на токсични елементи и съединения и изясняването на техния произход – природен или антропогенен.
"Имах шанса да участва в
антарктическите експедиции в онези, както проф. Христо Пимпирев ги нарича
романтични години, когато нямаше интернет и българската база приличаше на една
малка планинска къща, ние просто бяхме едно голямо семейство. И до ден днешен
си спомням когато за първи път ни свалиха на испанската база и ни качиха на
лодката тип зодиак и в далечината видях българската база. Бях слушала много,
представях си я и в момента, който слязох от лодката и стъпих на това
отдалечено българско място се почувствах все едно бях в къщи. Много топло бе
посрещането ни там и от колегите- питка със сол по стар български обичай.
Посрещнаха и пингвините, които там са като домашни любимци, те са много
любопитни и редовно идват, за да видят как живеем. Ние обаче нямаме право да ги
храним, защото има протокол и закон за опазване на околната среда на
Антарктида, който позволява пингвините да се хранят само, ако това е с научна
цел, защото това нарушава естествения им хабитат.
Аз се занимавах с геохимични
изследвания на почвите на остров Ливингстън и нос Хана. Нос Хана се намира на
нашия остров Ливингстън на около 13-15 км по права линия от българската база.
Той е известен с това, че е като природен резерват. Там има няколко колонии с
пингвини, има колонии с различни тюлени, много птици гнездят там, просто оазис
за живота. Там преживях най-екстремните си моменти на ледения континент. Това
се случи последната година, когато участвах в наша експедиция. Предишните
години вземах проби от почви около българската база.
Последната година проектът
ми беше съвместен с колегите от института по биоразнообразие и екосистемни
изследвания на БАН. Тяхната част бе да определят нематорното общество в
почвите. това са едни много малки кръгли червейчета, а те са много важни,
защото са индикатор за замърсяването в почвите. Те са много чувствителни към
различни тежки метали и други токсични съединения. Трябваше да съберем проби и
от този чист район на нос Хана, а това предпостави и нашето оставане в района
за повече от ден. Тогава за първи път спах на палатка при минусови температури.
Първата нощ беше за мен кошмарна, но благодарение на колегите Стефан Велев и
Петър Сапунджиев, успяхме да разположим палатката и да си свършим работата.
През първата вечер ми беше много студено, мислех че вятърът ще отнесе
палатката, валеше сняг и имах усещането, че ще замръзна.
Добрата новина след
изследването на взетите почвени проби е, че в района на българската база все
още няма замърсяване. Нека не забравяме обаче че Антрактида се посещава много
често през последните години и стана атрактивна туристическа дестинация. А тези
замърсители могат да бъдат пренесени и от други континенти чрез въздушните маси
и прилепналите прахови частици. За това е важно тези замърсители да се
проследят в годините т.е. чрез един мониторинг да се следи концентрацията им,
за да запазим Антарктида чиста.
Наистина леденият континент е естествена
лаборатория, защото дава възможност за изследвания в различни сфери и
проследяване на процесите през годините. Науката и нейното прилагане там, на
ледения континент, е много важен процес, защото това ще допринесе за опазването
на околната среда на планетата", разказа в ефира на предаването
"Следобед за любопитните" доктор Деница Апостолова.
Цялото интервю на Ани Костова с доктор Деница Апостолова можете да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Росица Михова