Доктор Деница Апостолова: Почвите в района на остров Ливингстън все още са чисти

Д-р Деница Апостолова е геохимик в Софийския университет, член на APECS Bulgaria и Bulgarian Antarctic Institute. Тя има три експедиции до Антарктида, за които мечтае от 18 години. Тя е приключенец, гмуркач и истински млад изследовател. Деница Апостолова е част от младите полярници на България, които преподават не само придобити знания, но и истински житейски опит. Не са много българките, които са преминавали пролива Дрейк. Д-р Деница Апостолова е химик и изследовател .Фокусът на работата ѝ е определянето на съдържанието на токсични елементи и съединения и изясняването на техния произход – природен или антропогенен.

"Имах шанса да участва в антарктическите експедиции в онези, както проф. Христо Пимпирев ги нарича романтични години, когато нямаше интернет и българската база приличаше на една малка планинска къща, ние просто бяхме едно голямо семейство. И до ден днешен си спомням когато за първи път ни свалиха на испанската база и ни качиха на лодката тип зодиак и в далечината видях българската база. Бях слушала много, представях си я и в момента, който слязох от лодката и стъпих на това отдалечено българско място се почувствах все едно бях в къщи. Много топло бе посрещането ни там и от колегите- питка със сол по стар български обичай. Посрещнаха и пингвините, които там са като домашни любимци, те са много любопитни и редовно идват, за да видят как живеем. Ние обаче нямаме право да ги храним, защото има протокол и закон за опазване на околната среда на Антарктида, който позволява пингвините да се хранят само, ако това е с научна цел, защото това нарушава естествения им хабитат.

Аз се занимавах с геохимични изследвания на почвите на остров Ливингстън и нос Хана. Нос Хана се намира на нашия остров Ливингстън на около 13-15 км по права линия от българската база. Той е известен с това, че е като природен резерват. Там има няколко колонии с пингвини, има колонии с различни тюлени, много птици гнездят там, просто оазис за живота. Там преживях най-екстремните си моменти на ледения континент. Това се случи последната година, когато участвах в наша експедиция. Предишните години вземах проби от почви около българската база.

Последната година проектът ми беше съвместен с колегите от института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. Тяхната част бе да определят нематорното общество в почвите. това са едни много малки кръгли червейчета, а те са много важни, защото са индикатор за замърсяването в почвите. Те са много чувствителни към различни тежки метали и други токсични съединения. Трябваше да съберем проби и от този чист район на нос Хана, а това предпостави и нашето оставане в района за повече от ден. Тогава за първи път спах на палатка при минусови температури. Първата нощ беше за мен кошмарна, но благодарение на колегите Стефан Велев и Петър Сапунджиев, успяхме да разположим палатката и да си свършим работата. През първата вечер ми беше много студено, мислех че вятърът ще отнесе палатката, валеше сняг и имах усещането, че ще замръзна.

Добрата новина след изследването на взетите почвени проби е, че в района на българската база все още няма замърсяване. Нека не забравяме обаче че Антрактида се посещава много често през последните години и стана атрактивна туристическа дестинация. А тези замърсители могат да бъдат пренесени и от други континенти чрез въздушните маси и прилепналите прахови частици. За това е важно тези замърсители да се проследят в годините т.е. чрез един мониторинг да се следи концентрацията им, за да запазим Антарктида чиста.

Наистина леденият континент е естествена лаборатория, защото дава възможност за изследвания в различни сфери и проследяване на процесите през годините. Науката и нейното прилагане там, на ледения континент, е много важен процес, защото това ще допринесе за опазването на околната среда на планетата", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доктор Деница Апостолова.

Цялото интервю на Ани Костова с доктор Деница Апостолова можете да чуете в звуковия файл.