Образование 2025 – заявка за промени без анализ и план и шумно дребнотемие

В рубриката "Всичко за образованието" д-р Светла Петрова, образователен експерт от "Фондация за образователна трансформация" и  национален координатор на програмата за международно оценяване на учениците PISA до 2018 г. коментира процесите в средното ни образование през отминаващата година.

"Много ми се иска да започнем с малко по-оптимистичен тон. Защото, без съмнение, годината беше наситена с новини и събития за образованието. Някои от тях породиха надежда за значими промени, други предизвикаха много сериозна обществена критика, но така или иначе, фактът е, че през 2025 година за образованието се говореше много. То беше в дневния ред както на политическите партии, така и на обществото. Много теми бяха поставени на масата. Някои от тях касаеха глобални въпроси, проблеми на образованието, като изобщо модела на училищното образование в България, учебните програми, структурата на училищното образование.

Други касаеха малко по-частни теми, например забраната за телефоните в час, въвеждането на новия предмет "Религия и добродетели", ограничаването на достъпа до социалните мрежи. Но така или иначе, те бяха част от едно общо говорене."

Дали имаше разговор и как се проведе той?

"На първо място, от моя гледна точка, това, което липсваше и то се виждаше много ясно, беше дали и доколко всички тези теми бяха част от една цялостна концепция, цялостна визия как трябва да изглежда нашето образование. Доколко те бяха продукт на ясно дефинирано разбиране как трябва да изглежда училището след 5 или 10 години. И доколко всички тези теми и движението по тях гледа в една и съща посока и ще ни доведе до една цел…

През февруари Министерството направи едно доста силна заявка за това, че има намерение да променя съществено нещата в училищното образование. Тогава вероятно си спомнят нашите слушатели, че беше публикувана една цялостна концепция за промяната на учебните програми и в нея най-общо казано бяха посочени три важни неща. Първо, че начинът, по който се осъществява учебният процес в момента и учебните програми, по които нашите ученици учат, са абсолютно несъстоятелни и вече не отговарят на обществените очаквания в момента.

На второ място тази концепция ни каза, че трябва освен фокуса върху предметните знания и умения, училището да развива много по-сложен и не по-маловажен комплекс от умения - познавателни умения, социални умения, емоционални умения и така нататък. И да постигне онзи баланс между изучаването на конкретното предметно учебно съдържание и формирането на компетентностите, които би трябвало всеки млад човек в ХХI век да притежава. И на трето място това, което ни каза тази концепция, че промяната в образованието е дългосрочен процес. Тя няма да се случи тук и сега. Тя иска много ясно планиране на всички стъпки, много ясно структуриран обществен консенсус и обществено съгласие…"

Нищо изненадващо в тези констатации, освен че бяха произнесени от МОН. А оттук нататък?

" Оттук нататък обаче липсваше нещо много важно. Липсваше цялостният анализ... всъщност, какво е образованието в момента? Какво е това, което в учебните програми чупи учебния процес и не позволява на учениците да формират тези компетентности, за които говорим. Не беше направен ясен анализ на силните, слабите страни на образователната система, от който да произтече какви промени трябва да бъдат направени и кого трябва да ангажирате.

На второ място, след една такава заявка за радикална промяна в концепцията на учебното съдържание, учебните програми по принцип и учебния процес, очакването беше, че ще бъде разработена една пътна карта, която да съдържа много ясно описание на стъпките, процедурите, разписани във времето, кой ще бъде ангажиран и най-вече, което да гарантира прозрачността на целият този процес.

В момента между другото, буквално преди броени дни, бяха публикувани концепции на учебните програми по конкретни учебни предмети, т.е. второто ниво на документите, които би трябвало да регламентират промяната в учебните програми. Оказва се, че през цялата година са работили комисии. Аз съм убедена, че те са събрали най-добрите специалисти в областта. Но ние нямахме никаква информация за това. И тези концепции, които видяхме публикувани, поне част от тях публикувани от МОН, да в някои отношения действително доразвиват основните идеи на основната рамка от февруари, но има и неща, които виждаме, че там не са застъпени. Т.е. тези нови концепции не гарантират в пълнота тази промяна, която беше зададена през февруари, която ние, примерно, очакваме тя да бъде осъществена в процеса на цялостното развитие на реформата..."

Да продължим нататък с това, което се случи през годината. Много шумни обсъждания, даже не бих ги нарекла и обсъждания, по-близко бяха до обществен скандал, на теми, които нажежиха страстите?

"... В началото започнах с това, че имаше глобални теми, които са част от цялостния процес - учебни програми, система за оценяване, структура на училищното образование. То е фундаментът. И в един момент се намесиха и такива по-малки теми като предметът "Религия и добродетели", забраната на телефоните, ограничаване на достъпа до социалните медии. (Другото беше за дните, които може да отсъства детето по семейни причини). Някак си тази група теми имам чувството, че изпълнява определена заявка. Тоест, те са в контекста на някакво текущо, злобата на деня, т.е. текущо говорене. Говорене, което може да бъде по посока отвличане на вниманието или фокусиране в нещо, което не е чак толкова фундаментално от гледна точка на процесите."

Попитах ви в началото, коя дума бихте избрали, ако трябва да характеризирате тази година?

"Аз мисля, че известен оптимизъм, още от самото начало на годината даде тази заявка, заявка за решителност за промяна. Не може да се отрече на Министерството, че макар че някои неща не бяха изпипани както трябва и направени в правилната посока, поне от моя гледна точка, то прояви решителност да предприеме действия, които преди това се отлагаха непрекъснато. В крайна сметка стигнахме до състояние, когато имаше ясно дефинирано желание и нагласа нещата да се променят. При това те да се променят радикално. И за мен това е много добър знак. Друг въпрос е как ще продължи оттук нататък.

Когато говорим за образование, винаги трябва да имаме предвид, че образованието иска спокойна политическа среда. Особено такива радикални промени в образованието изискват спокойна политическа среда и много силен и ясен обществен консенсус."