Как училището подготвя младите българи да бъдат граждани

Последните събития, които се развиват с масовото участие на млади хора от, както модно го наричат "джен зи", тоест "поколението Z", ни карат да си зададем въпроса дали нашите деца са подготвени да бъдат граждани, дали учебният предмет "Гражданско образование" успява да им даде знанията, уменията и нагласите, необходими за адекватно и пълноценно гражданско участие. В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме с учителя по философия и гражданско образование в Софийската математическа гимназия Кирил Мартинов.

"…Бих уточнил, че гражданското образование е отделен учебен предмет, който е много труден за преподаване, защото се случва с един час седмично, в 11 и в 12 клас, но същевременно гражданското образование като административна единица, то е някакво нещо, което се води за децата в рамките и на други учебни предмети - историята, географията – така те формират някои умения. И на мен ми се струва, че то действително им е полезно, без да мога да кажа, че това ги прави готови, защото в крайна сметка говорим за такива предизвикателства, които могат да излязат ден за ден.

В този смисъл … за мен най-важни са нагласите. Нагласите, които биха им помогнали, дори те да са стигнали донякъде със знанията и уменията, да искат да се развиват. И на мен ми се струва, че това е, което действително може да се направи за един учебен час седмично, от перспективата, в която аз го правя. И по този начин да им се осигури един друг източник на смисъл, освен този, който семейството е дало. Защото семейството много често би било ориентирано към това да ги мотивира за прагматичните аспекти от живота.

Разбира се, има семейства, които брилянтно са подготвили децата си за много неща в живота, … но така или иначе училището мисля, че има незаобиколима роля, за да въведе някакъв общ дневен ред, някакъв вид съпричастност, съвместност на това, което търсим и правим. "

Обучението по гражданско образование би могло и често се изчерпва с преподаване на знания за устройството на държавата, институциите, начините на гласуване и т.н. Обяснява се, разказва се на децата, на тези млади хора, и дотам. Това ли е целта на този предмет?

"Аз бих казал не и бих изтъкнал едно условие… което е много трудно за контролиране, това е много трудно за администриране. Мисля, че това е важна теза, защото всичките ни проблеми с образованието, дори извън този контекст, опират до него и в случая бих казал, че това нещо, което е много важно, е характерът. Характерът на учителя, характерът на ръководството, което някак си ще се отнесе към това, което учителят прави, и, разбира се, характерът на самия ученик. Струва ми се, че административно погледнато има една програма, която е достатъчно щедра на възможности и, ако учителят иска да я актуализира по посока на това, което действително ще бъде полезно, което би било знанията с някаква мяра, но повече някакво диалогично взаимодействие с децата, така че те да могат да вземат отношение, да се въвлекат и вече като са се въвлекли, всичко останало би си дошло на мястото.

Струва ми се, че това е ключово и по мое лично впечатление не просто за гражданското, но за образованието изобщо, понякога на колегите не им стига един вид смелост да си представят, че това, което наистина искат да направят, аз често съм свидетел на такива разговори, те искат да направят нещо, но се чувстват административно ограничени."

Дали имат свободата учителите да провеждат тези часове, които би трябвало доста да са свързани с практиката, с живота, ето децата ни навършват 18 години и стават гласоподаватели най-малкото?

"Аз мисля, че фактически често биха я имали, но може би трябва да поощрим учителите да дръзнат. Това, което не достига, е едно такова дръзновение, което не надскача границата на административната рамка, по моето собствено разбиране за това, което правя, ами остава в тях по правилния начин и всеки ще има свидетелство от авторитети, които потвърждават, че така може да се прави."

Поставят ли се оценки по гражданско образование и какво се оценява, пак знанията?

"Ами не, знанията определено се оценяват, много зависи от темите.

Някои теми предполагат повече акцент върху знанията. Но в някои отношения се оценяват и съпричастността, способността да се вземе отношение, да се вземе позиция. Понякога аз изискам от учениците да направят коментар и те сякаш се съпротивляват на това и ми написват някакви умни неща, които обаче нямат перспективата от първо лице, което според мен коментарът изисква. И това е, защото всичко останало в тяхното ежедневие ги кара да стоят в тази безопасната зона. Демонстрират, че знаят, а пък какво точно те самите мислят, сякаш е трудно да се каже, защото те не са поощрени в много други части от своето образование."

Стигаме до нагласите - това, което най-бавно се формира, светогледа, убежденията на тези млади хора. А те се формират в продължение на цялото им обучение в средното училище и от самата среда. Смятате ли, че има разминаване между това, което практикуват децата във всекидневното си пребиваване в училище, своята позиция, своята роля, своето участие и това, което на теория учат, че е позицията, правата, задълженията на гражданина?

"Разминаване при всички случаи има. Аз тук съм в привилегирована позиция да говоря като учител, който е в едно добро училище и учениците имат забележителни качества. Те също са привилегировани в известен смисъл и често това, което искаме да им дадем, и това, което те вече са упътили да добият, съвпадат. Но в същото време прагматичните аспекти на живота - това са икономическата реализация, бюрократичният ред, който ги кара да се грижат повече за някакъв документ, най-простият документ, който може да е например диплома - по някакъв начин ги отчуждава от това, което те вече имат в себе си, като мотив, като стремеж . Така че при всички случаи винаги има някакво такова разделение и ние просто трябва да се стремим към това да го скъсяваме."

Свикнали ли са да правят избори, да си кажат мнението, да си защитят позицията, дори когато това не се харесва на отсрещния, да речем учителя, училищното ръководство? Имат ли този навик, тази нагласа?

"Тук индивидуалните случаи много варират. Още веднъж имайте предвид, че моите ученици имат самочувствие и заслужено, не им липсват умения и нагласи в това отношение. Но в същото време в някои ситуации, които са им непознати, ето тук влиза ролята на знанието, когато това, за което питаме като мнение, а те вече имат мнение, мога да предпоставя, им е несвойско, те в такива ситуации предпочитат да се опазят, за да не би да сгрешат. Има нещо в това поколение, както започнахме, което ги прави много чувствителни на критика и да бъдат видени в ролята на някой, който греши и по тая линия те често се самозадържат, въпреки че, ако им се осигури комфортна среда, структурирана например, са доста артикулирани и склонни към логически разсъждения и към това да произведат смисъл."

Чуйте цялото интервю в звуковия файл: