Култура

Новина

Между стрийминга и салона: накъде върви киното

Киното отвъд екрана: истории, които остават след филма

Бриджит Бардо и смелостта да напуснеш сцената

понеделник, 29 декември 2025, 12:08

Юлия Владимирова

Юлия Владимирова

СНИМКА: BNR

Размер на шрифта


В рубриката "Разговорът" търсим отговор на въпроса какво най-силно бележи киното на 2025 година – мащабните заглавия, независимите филми или променения начин, по който гледаме и говорим за кино. По темата говори Юлия Владимирова, редактор на предаването и водещ на подкаста Филмотека, както и на новото предаване на програма БНР – програма Христо Ботев – "Киното отвъд екрана".

Бриджит Бардо – икона, която отказва да се подчини


Юлия Владимирова обръща специално внимание на Бриджит Бардо – звезда с холивудска слава, но дълбоко вкоренена в европейския културен контекст. По думите ѝ Бардо е в голяма степен продукт на френското кино – образ, създаден от самото кино. Именно този образ я прави световна икона, но и я кара да се чувства прекалено експлоатирана. Решението ѝ да напусне киното едва на 39 години е акт на голяма смелост и достойнство – отказ, който парадоксално я превръща в още по-голяма легенда. Така тя остава завинаги в паметта на зрителите като митичната, "вечна Лолита".

Зад блясъка обаче стои и тъмна страна – трудни лични моменти, включително опит за самоубийство, които напомнят, че животът на богатите и известните далеч не винаги е толкова красив, колкото изглежда отвън. Владимирова припомня и по-малко известен факт – през 2000 г. Бардо посещава България и допринася за създаването на парк за мечки, които дотогава са били използвани като танцуващи мечки.

Извън политическата коректност


Бардо остава противоречива фигура и извън киното. Тя никога не се е съобразявала със статуквото – нито политически, нито идеологически. Има ясно изразени позиции за феминизма, открито се противопоставя на политическата коректност, която днес до голяма степен определя киноиндустрията, и не се притеснява да изразява мнението си, въпреки острите критики. Тя открито подкрепя Марин Льо Пен и дори участва в политически кампании. Като привърженик на крайната десница във Франция, Бардо сякаш винаги тъгува по онази Франция, която е познавала в младостта си и която днес вече не съществува. Това я поставя в рязък контраст с днешните звезди, режисьори и филми, които все по-често се стремят да "играят по правилата".

Защо все по-рядко ходим на кино


Според Владимирова все по-малко зрители се привличат от идеята да отидат на кино и да гледат история, в която не са напълно убедени предварително. Навиците на публиката се променят, а стрийминг платформите играят ключова роля в този процес. Те предлагат комфорт и усещане за сигурност – у дома си, с дистанционното в ръка, с възможност да превключваш между различни заглавия. Изборът е огромен – стотици продукции са на една ръка разстояние, с ясното съзнание, че има и добри, и лоши филми.

Киносалонът, от своя страна, изисква ангажимент. Ако отидеш веднъж или два пъти и останеш разочарован, вероятността да се върнеш намалява значително.

Истории, които остават след прожекцията

Въпреки това Владимирова смята, че зрителите продължават да търсят истории, които ги докосват на по-дълбоко ниво и оставят пространство за размисъл след края на филма. Като пример тя посочва Една битка след друга – силен филм, който разказва лична история и битка на героите, но всъщност представлява дълбоко политически разказ. Филмът ясно показва разделенията в днешния свят – разделения, които лесно можем да разпознаем и в българската действителност.


"Киното отвъд екрана" – поглед към невидимото

В разговора Юлия Владимирова анонсира и новото си предаване "Киното отвъд екрана" в програма "Христо Ботев". За нея киното винаги е било метаразказ – вход към нещо много по-голямо от самата прожекция. Отвъд екрана са всички онези истории, които не се виждат при първия поглед към лентата и образа, но остават в съзнанието на зрителя.

Заглавието на предаването е вдъхновено от творчеството на Федерико Фелини, който често казва, че киното е вход към друг свят – подобен на нашия, но пречупен през фантазията на режисьора. Самите филми на Фелини са доказателство за това – изпълнени с носталгия по детството, със сънища и образи, които не принадлежат на реалността. Неслучайно предаването се излъчва в петък от 20:30 часа, съзнателна препратка към легендарния му филм.

Разговорът премина и през редица съвременни европейски и американски заглавия, а още подробности могат да бъдат открити в звуковия файл.

Слушайте!

По публикацията работи: Зоя Димитрова