Колекционната политика на НЕМ вече е събран в книгата на Иглика Мишкова

"Колекционна политика на Националния етнографски музей (1892 – 1985)" е заглавието на последната книга на главен асистент доктор Иглика Мишкова. Обект на изследването са процесите на формиране и управление на колекциите на Националния етнографски музей, като се анализират исторически контексти и музеографски дискурси. В духа на съвременните разбирания се приема, че грижата за колекциите включва не само политиките за придобиване на обекти, но и техните изследвания, извършване на коригираща или превантивна консервация. Това е причината в анализа да се акцентира едновременно върху придобиването на обекти и тяхното проучване.

"До голяма степен тематиката би могла да се оприличи на калейдоскоп, в който се засягат различни теми – националност, история на дисциплината етнография, политика на музейната институция, държавна политика, анализ на колекционна работа и истории на хора (от институцията или извън нея, но оказали влияние върху работата ѝ), антикварна търговия и други.

Провокациите за написването на тази книга са няколко. Първо работейки върху няколко експозиционни проекта не можехме да намерим обяснение например на това защо определени предмети са постъпили в колекцията на музея, каква е причината за конкретния подбор, какво е оказало влияние върху някогашните уредници за един немалък период от време и всичко това ме провокира да потърся повече информация. Още повече, че историята на музея ме занимава много отдавна и за това правя изследвания и върху колекционната политика, но като че до преди около две години за мен бяха ясни процесите, които текат до 1944 година, но благодарение на документите мисля, че успях да подредя целия този пъзел.

В книгата се акцентира на придобиването на обектите и тяхното проучване. Това е така, защото когато говорим за началото, още от създаването на народния музей, а след това и обособяването на етнографския музей като самостоятелен, то музеят е дома на науката етнография. В музея се създава етнографията, а не само се събират обекти. Тези хора, които са работили в първите години тук, са всъщност бащите и на науката. Като започнем с Димитър Маринов, Ст. Л. Костов, Евдокия Петева, Антон Попстоилов, Йордан Попгеоргиев. Всеки един от тях е оставил трайна следа както в етнографската наука, така и в историческата.

В първите си години етнографския музей се явява и дом на Възраждането и чак вече по времето на управлението на БЗНС, архивът преминава към Народната библиотека и се обособява като специален фонд. Тук през годините се е съхранявало дори черешовото топче, което е пострадало по време на бомбардировките и е безвъзвратно унищожено. Това изследване е и историческо, а от друга страна е етноложко и музеоложко, тъй като засяга връзките между всеки един аспект от музейната работа. То засяга връзките между музейната институция и държавата, която стои зад създаването на народния етнографски музей, както и преди това на народния музей. Да не пропускаме и историите на хората, които определят цялата тази колекционна политика." – разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" Иглика Мишкова.

Иглика Мишкова е завършила история, специалност "История на Византия и балканските народи" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките. Изследователските ú търсения са в областта на музеологията и етнологията. Автор е на различни изследвания за културно наследство, на десетки изложби у нас и в чужбина.

Целият разговор на Ани Костова с Иглика Мишкова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.