Общество

Новина

Когато младите говорят за политика, култура и промяна

Поколението на екрана, което излезе на площада

Светлозар Желев с Мария Чардаклиева, Катерина Костадинова, Кристиян Александров и Константин Добрев в "Нашият ден".

Светлозар Желев с Мария Чардаклиева, Катерина Костадинова, Кристиян Александров и Константин Добрев в "Нашият ден".

СНИМКА: БНР

Размер на шрифта


В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" темата беше насочена към младите хора в България – тяхното настояще, тревоги и очаквания за бъдещето. В студиото посрещнахме Мария Чардаклиева, Катерина Костадинова, Кристиян Александров и Константин Добрев – представители на поколението, родено през XXI век. Разговорът очерта не просто лични биографии, а обща картина на едно поколение, което започва все по-ясно да осъзнава своята роля в обществото.

Катерина Костадинова, 22-годишна студентка по "Регионално развитие и политика" в Софийския университет, определя изминалата година като повратна. По думите ѝ това е период на осъзнаване – както на личните желания, така и на колективната сила на младите хора. В края на годината, смята тя, ясно се е усетило, че младото поколение има глас и може да го използва. Катерина отхвърля клишето, че младите са апатични и "забити в екраните", като подчертава, че именно в дигиталното пространство се раждат важни идеи и форми на активност. Надеждата ѝ е тази гражданска енергия да не остане еднократен изблик, а да се развие и укрепне през следващата година.

Мария Чардаклиева, също на 22 години и студентка в същата специалност, поставя акцент върху критичното мислене. Тя изразява увереност, че младите хора все по-успешно различават достоверната информация от манипулацията и пропагандата. Според нея истинското предизвикателство е тази будност, проявена по време на протести, да се пренесе и в изборния процес. Само така енергията на недоволството може да се превърне в реална промяна в управлението на страната.

Кристиян Александров, музикален продуцент, диджей и ивент мениджър, говори от позицията на човек с международен опит. Наблюденията му върху гражданското общество във Великобритания го убеждават, че там протестите са по-добре структурирани и целенасочени. В България дълго време е доминирало усещането за апатия, особено сред неговото поколение. Затова случилото се на 10 декември той определя като различно – хората не просто са изразявали гняв, а са говорили за политики, култура, икономика и бъдеще. За Кристиян това е началото на дълъг процес на обществено "събуждане".

Константин Добрев, завършил "Културология" и също работещ като ивент мениджър, признава, че скептицизмът и страхът са дълбоко вкоренени в българското общество. Въпреки това той наблюдава нещо ново, особено в артистичните среди – засилена солидарност. Вместо конкуренция се появява усещане за обща отговорност към културното пространство. Именно тази свързаност според него прави младите по-трудни за "употреба" и манипулация. В същото време Константин поставя въпроси около бързия край на протестите и възможните политически мотиви зад него.

Разговорът завършва с ясен призив. Кристиян формулира идеята за "личния бунт" – преодоляването на вътрешната нагласа, че нищо не може да се промени. Според него истинската промяна започва тогава, когато всеки поеме лична отговорност, включително чрез участие в изборите.

Слушайте!

По публикацията работи: Зоя Димитрова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!