Културата е индустрия

Стоян Сгурев е доктор по социология от Станфордския университет и професор по организационни науки в Audencia Business School в Париж. Научните му изследвания са в сферата на креативността и изкуството. Говорим с него в "Какво се случва" за състоянието на културните индустрии по света и различните начини на финансиране, които работят.

"Културата винаги в някакъв смисъл е била индустрия – още от Средновековието – казва проф. Сгурев – Заплаща се, рисува се, на какви цени можете да продадете – всичко е било регламентирано. Това се вижда ясно и в строителството на катедралите.

В последните десетилетия на нашия век обаче особено се разви дарителството – то става все по-важно.

В Метрополитън опера има строга система на финансиране например. Основното е от дарения – от хора, асоциации, има система за стимулиране – за всеки долар, който дариш на културна организация, получаваш 60 цента обратно. Около 35 % идва от продажбата на билети и 4-5 % от федерални грандове и от града Ню Йорк.

Тази система започна бавно да се внедрява и в Европа. В момента около 1 % от финансирането на Лувъра идва от дарения. Те създадоха и сектор "Развитие", организират събития, канят дарителите си, борят се. Създават се бази данни за донорите и насочват маркетинг към тях. Това са практики, които са заимствани от САЩ.

В Германия обаче държавното финансиране достига и до 80 %.

Според проф. Сгурев културните индустрии търсят форми на баланс между това, което се продава добре и креативни експерименти, които дават възможности на авторите да се изявят, но са предизвикателни за публиката.

"В нашите общества от бившия социалистически лагер тези процеси вървят бавно – културният сектор все още е твърде зависим от държавата тук. Скептичен съм по отношение на това, че някаква радикална реформа може да дойде от Министерството на културата, нужни са по-локални, предприемачески инициативи за привличане на корпоративни спонсори. Но като цяло тук нещата още са доста консервативни".