Бай Диньо и мисията да се съхрани гласът на Родопите

В рубриката "Културен код" обръщаме специално внимание на една значима новина за българската култура – българската гайда вече е част от списъка за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Това признание е не просто международен успех, а потвърждение за живата връзка между традицията, музиката и българската душевност.

В първото ни издание за 2026 година ви срещаме с човека, посветил живота си на родопската музика – Костадин Илчев, познат на всички като бай Диньо. През 2004 година, заедно с музиканти и певци, обединени от любовта към Родопите и характерния звук на каба гайдата, той основава емблематичния гайдарски състав "101 Каба гайди".

Гайдата – част от живота, не просто инструмент

По думите на бай Диньо, родопската гайда съществува от незапомнени времена и винаги е била неразделна част от бита на хората. Тя е звучала на сватби, събори, кръщенета и всички важни празници в живота на общността. Каба гайдата, със своя дълбок и мек тембър, е съпътствала радостите и тъгите на поколения родопчани. Наред с нея, и джура гайдата има своето достойно място в българската музикална традиция.

Радост и признателност след вписването в листата на ЮНЕСКО

Новината за включването на българската гайда в списъка на нематериалното културно наследство е посрещната с истинска радост. Бай Диньо споделя, че в състава "101 Каба гайди" всички са приели признанието като общ успех и повод за гордост. Той изразява благодарност към екипа, работил по проекта, който е довел до този значим резултат.

Музика, която лекува и обединява

Наблюденията на родопския гайдар показват, че интересът към каба гайдата расте. Все повече хора търсят живия звук на инструмента, идват на концерти и искат да се докоснат до магията му. Според него родопската каба гайда носи спокойствие, радост и дълбоко душевно преживяване – музика, която говори без думи.

Жените гайдари – три поколения в едно звучене

Особено място в работата на бай Диньо заема и уникалният женски гайдарски състав – единствен по рода си, обединяващ три поколения жени. Идеята се ражда естествено, след като през годините все повече момичета и ученички проявяват желание да изучават родопската каба гайда. С времето се събира група от над десет жени гайдари и така се оформя камерен състав, който днес вече активно концертира.

Живата традиция и бъдещето

Въпреки че излиза в пенсия през 2011 година, бай Диньо не прекъсва връзката си с гайдата. Работата с деца и млади музиканти продължава и до днес, с помощта на съмишленици в читалището. За него това е мисия – да предаде знанието и любовта към инструмента на следващите поколения.

Неговото послание е ясно и силно: хората трябва да слушат повече българска гайда – и каба, и джура. В нейния звук се крие истината за корените ни, за връзката ни с миналото и за топлината, която тази музика може да донесе в сърцата на всички, които я усещат и разбират.

Слушайте!