Христо Русев: Без фотоапарата си се чувствам някак празен

Христо Русев, вече познат на света като многообещаващ и талантлив български фоторепортер, започва своята 18-а година в света на фотографията. Този свят, който преди всичко запечатва душите, стига да имаш очите да ги видиш.

В новогодишната нощ, когато е още едва на 14, Христо се оглежда именно в душата на фотографията и открива себе си в нея. Два дни след това купува първия си фотоапарат с парата от новогодишната баница, вложена от баща му в тото фиш, който се оказва печеливш. С първия си апарат Христо успява да документира едно от най-трагичните събития в България – наводненията през 2012 година. Оттогава не спира да снима.

Още като ученик е на българо-турската граница, за да отразява бежанските вълни. Един от най-силните му кадри е свързан именно с дете бежанец, жадно за знания и живот. За всичките години натрупан фотографски опит пред обектива му са заставали и редица популярни лица. Снимал е истории в Бразилия, Бангок, Белгия, Украйна, Турция и Франция.

Негови снимки са публикувани в световни издания като "Ню Йорк Таймс", "Гардиън", "Уолстрийт Джърнъл", "Асошиейтед Прес" и много други. Има издадена документална фотокнига "Последният (вечен) мим", копия от която са поискани от Националната библиотека на Малта. Все още обаче най-много се вълнува, когато негова снимка е публикувана във вестник "Старият мост", откъдето и започва всичко за него.

В първите дни на новата 2026 година за фотографията, която показва истинската същност на човека, в "Артефир" гостува Христо Русев.

"Тази година успях да стартирам много случайно и спонтанно в Марсилия, където съм за първи път. Имах невероятни срещи с прекрасни приятели фоторепортери и редактори от различни издания. Наистина беше едно вдъхновяващо начало на годината", каза фотожурналистът.

За Русев този период от годината е сантиментален, а срещите с хората са най-голямото му вдъхновение.

"Нещото, което ми е било най на сърцето и което ме е водило през целия този път на фотожурналистиката, е именно срещите с хората. Мога да каже, че съм един много богат човек, защото имам толкова много срещи, с толкова много интересни и различни хора, от които съм научавал и продължавам да научавам много неща", казва той, като подчертава, че продължава смело да върви по този път.

За въпросната смелост, която се изисква, за да хванеш точния кадър в точния момент, понякога на най-опасното място, твърди, че все още не е сигурен притежава ли я, или с времето се е научил на нея.

"Желанието за развитие, желанието да бъдеш себе си, без страхове и притеснения от мнението на страничните хора – това ме е водело. Защото съм искал с цялата си душа това, което съм правил", разяснява още Христо Русев.

С годините той успява сам да се научи и към кой кадър медиите биха проявили интерес. Развива и усет към важните събития и историите в тях. До този момент е бил в 30 страни, в търсене тъкмо на различните събития.

Твърди, че формата на безрасъдство е водеща във фотожурналистиката, но също така и подкрепата на близките. А без фотоапарата си той специално се чувства някак празен.

"За мен винаги най-важното нещо е било да мога да разкажа историите на хората, да мога да ги усмихна, да покажа техния свят и тяхната душа. Това най-много ме е вдъхновявало и най-много ме е движило напред – казва Христо Русев. – За това не мога да намеря и ден, в който апаратът да не е с мен."

По негови думи журналистиката е трудна професия, която малко хора осъзнават, дори тези, които я практикуват. Целта ѝ според него е да показва проблемите и ситуациите такива, каквито са, през всички възможни гледни точки.

"Трябва да бъдем смели и да заставаме зад казусите, които хората имат нужда да разберат, и то по правилния начин", отбелязва фотожурналистът.

През новата година Христо Русев си поставя за цел да документира любовта между хората. Причината да се захване с този личен проект е вярата му, че няма нищо по-красиво от нея – от чистата форма на любов.

Другият проект, по който работи, е свързан с предаването на знанията и опита, които е натрупал.

И макар да е сбъднал всичките си мечти до момента, все още остава една – фотографирането на колоезденето. Но и тя навярно е на път.

Целия разговор с Христо Русев чуйте в звуковия файл: