Иван Шишиев: Няма невъзможен ъгъл, има некадърен фотограф

София е като жена. Жена с много лица. И красива, и сърдита. И една и съща, и съвсем различна всеки ден. Една страница във Фейсбук, а и в Инстаграм от десетина години насам се вглежда в жената София, независимо от времето и обстоятелствата. Там един Иван представя тази крехка, често чуплива, много разговорлива, но също толкова мълчалива, противоречива и вечно жива София. Той улавя нея, за да ги има за нас етюдите. "Етюд-и-те на София".

Казват, че Иван не е име, а си е абсолютна титла. И когато става дума точно за този Иван, който с фотоапарата си кара човек да обича града, дори когато той хич не е за обичане, няма как да се усъмниш в титлата му.

Фотографът на София създаде етюдите си първо като страница, те прераснаха в изложби и луксозни книжни албуми. Независимо от формата обаче, "Етюд-и-те на София" представляват фотографска хроника на града. Идеята на снимките, които са много над 12 хил., е да припомнят коя е София всъщност. Иван и фотоапаратът му нерядко са там, където се случват събитията още преди те да са започнали. Той улавя не само пулса на града, не само неговия ритъм, ами емоцията, която се крие зад тях. Понякога дори надскача идеята за локалност. Все пак политическият живот също присъства, кадрите на многолюдните протести в столицата го доказват.

"През тези години се опитвах по някакъв начин да покажа доброто в този град, въпреки че всички знаем колко лошо има в него. Това, което наистина искам да кажа, е, че и ние трябва да бъдем по-добри. Всички трябва да се питаме какво ние можем да направим за града, а не какво той може да направи за нас", каза Иван Шишиев в "Какво се случва". На Ивановден той беше специален гост в предаването.

Според фотографа градът се е променил много за тези десет години, в които "Етюд-и-те на София" живеят в социалните мрежи, а с него се е променил и той самият.

"Това, което разбрах, е, че когато смениш леко ъгъла – всичко е възможно! Няма невъзможен ъгъл, има некадърен фотограф", твърди Иван Шишиев.

На мнение е, че в София "не толкова са сиви сградите, колкото са сиви хората", но винаги има какво да се види и винаги има какво да се снима.

Защо Шишиев определя фотографите като четящи романи хора? Защо според него няма разлика между художествената фотография, която кара човек да се запита какво прави София това, което е днес, и фотодокументалистиката, която му показва не само града, но и проблемите и радостите, с които живеем у нас? Защо социалните мрежи спомагат за това настроението на човек да се влоши? И преди всичко – може ли един кадър да свали правителство?

Чуйте от Иван Шишиев в звуковия файл: