Кестените на село Брежани

Село Брежани е разположено в северното подножие на Пирин. На около 10-ина километра е от общинския си център Симитли и в него живеят над 600 човека. В Османската империя селото е носило името Сърбиново и се е свързвало със заселване на преселници от Сърбия. През 1576 година се споменава в османски регистър като две села – Сърбинче и Сербин дербенд. През 1650 година двете села са упоменати като едно под името Сърбин, в което живеели 105 християнски домакинства.

По-късно, през XIX век, вече като Сърбиново се казва, че е голямо село населено преимуществено с българи, числящо се към Горноджумайската кааза на Серския санджак. Църквата "Свети Димитър" е построена в 1847 година.

В 1891 година Георги Стрезов – български учен, историк и юрист пише за селото: "Сърбиново, село на юг от Джумая 5 часа. Лежи до Струма срещи Симитлия. Изкарва хубаво вино и много кестени. Църква, в която се чете по славенски и училище с 25 ученика".

Към 1900 година населението на Сърбиново било от 1920 души. През август 1934 година се е преименувано на Брежани. Само 4 години след края на Втората световна война в селото отваря врати едно от най-големите предприятия за производство на кафяви въглища в България. Това възражда Брежани, построява се нов жилищен квартал, училище, детска градина, културен дом на миньора, подобрява се инфраструктурата, развива се художествената самодейност, селото има футболен отбор. През 1956 година жителите му наброяват цели 3635 души. След ликвидацията на мината през 2003 година селото се обезлюдява.

Още за миналото и настоящето на Брежани, за делниците и празниците на жителите му разказват Румяна Панова – председател на сдружение "Хора и традиции", и Александра Груева – секретар на читалището.

Снимки - Валери Леков